Читать «Трескави сънища» онлайн - страница 219

Слейд изпищя, затисна ушите си с приличните си на щипки ръце и цялото му тяло се разтресе неконтролируемо, системата се залюля напред-назад с тракане и дрънчене. Звукът разкъса тишината, изненадващо силен, и Слейд се сгърчи.

— Ето защо сам ще се убиете, господин Слейд – каза Пендъргаст. — Защото можете. Аз ви дадох средството, с което да го направите. В ръцете.

— Пфу-у-у-у! – изкрещя Слейд като се гърчеше; измъчените движения на тялото му сякаш се захранваха от собствените му викове.

Пендъргаст се заклати в стола си по-бързо, столът скърцаше, топките се блъскаха в ръката му все по-бързо и по-бързо.

— Мога да го направя по всяко време! – извика Слейд. – Защо да го правя сега? Сега, сега, сега, сега, сега?

— Не можехте да го направите преди – възрази Пендъргаст.

— Джун има пушка – каза Слейд. – Хубава пушка, пушка, пушка.

— И без съмнение я държи заключена.

— Мога да си вкарам свръхдоза морфин! И да заспя, да заспя! – Гласът му утихна в нечленоразделни звуци, като бръмчене на машина.

Пендъргаст поклати глава.

— Сигурен съм, че Джун внимателно регулира количеството морфин, което получавате. Бих предположил, че нощем е най-тежко – като сега, когато бързо изразходвате полагаемата ви се доза морфин, без всякаква помощ пред настъпващата безкрайна нощ.

— И-и-и-и-и-й! – изкрещя Слейд отново. Див, ужасен вой.

— Всъщност, сигурен съм, че тя и съпругът й се грижат да ограничат живота ви по безброй начини. Вие не сте неин пациент – вие сте неин затворник.

Слейд поклати глава, устата му се задвижи бързо, но беззвучно.

— И при всичките й грижи – продължи Пендъргаст – всичките й лекарства, може би доста екзотичните й начини да поддържа вниманието ви – тя не е в състояние да спре тези усещания. Така ли е?

Слейд не отговори. Натисна бутона за морфин веднъж, втори, трети път, но очевидно по тръбичките не минаваше нищо. Той се отпусна напред, главата му се удари във филца на бюрото шумно, отскочи назад, устните му се свиха в спазъм.

— Обикновено гледам на самоубийството като на проява на малодушие – каза Пендъргаст. – Но във вашия случай то е единственото смислено разрешение. Защото за вас животът наистина е безкрайно по-лош от смъртта.

Слейд продължаваше да не отговаря. Той блъскаше главата си отново и отново във филца.

— Дори най-минималната сетивна информация е равнозначна на болка – продължи Пендъргаст. – Ето защо това ваше обкръжение е толкова контролирано, толкова минималистично. А аз сега въведох и нови елементи. Моят глас, миризмата на въглища, облаците дим и миризмата на пушека, скърцането на стола, звука на билярдните топки, тиктакането на часовника. Сега според мен сте като един съд, пълен до пръсване.

Той продължи, гласът му беше нисък и хипнотизиращ.

— След по-малко от половин минута кукувичката на този часовник ще извика – дванайсет пъти. Съдът ще се пръсне. Не знам точно колко на брой кукания ще сте в състояние да издържите, преди да използвате този пистолет върху себе си. Може би четири, може би пет, може би дори шест. Но знам, че ще го използвате – защото звукът на този изстрел, този последен звук, е единственото решение. Единственото избавление. Гледайте на него като на мой подарък за вас.