Читать «Трескави сънища» онлайн - страница 216

— Защо?

— Има нещо, което трябва да знаете.

Слейд го гледа известно време.

— Ама че негостоприемен домакин съм бил. Заповядайте в офиса ми.

Джун Броуди се опита да възрази, но Слейд, с мах на оръжието, направи знак на Пендъргаст да мине през вратата.

— Първо гостите – рече той.

Пендъргаст хвърли предупредителен поглед на Хейуърд, след което изчезна в тъмния правоъгълник.

* * *

Коридорът беше облицован с кедър, боядисан отгоре в сиво. Поставени в ниши лампи на тавана хвърляха бледи, симетрични езерца от светлина върху плюшените килими с неопределен цвят. Слейд се движеше бавно след Пендъргаст, количката със системата не издаваше шум, когато завиха.

— Последната врата вляво – каза той.

Стаята, която служеше за офис на Слейд, на времето е била игрална зала на къщата. На стената висеше мишена за дартс, имаше група столове и две маси, избутани до стените, оформени отгоре за игра на табла и шах. Масата за билярд отзад явно служеше за бюро на Слейд: филцовата й повърхност беше празна, като се изключат грижливо сгънатите кърпички, едно списание с кръстословици, учебник по висша математика и още няколко млатила, чиито накрайници се бяха нацепили от постоянната употреба. Няколко много стари билярдни топки, напукани, лежаха изоставени в една дупка. Мебелите бяха малко: голямата стая беше подчертано гола. Пред прозорците бяха спуснати плътно тънки завеси. Помещението беше тихо като гробница.

Слейд затвори вратата изключително грижливо.

— Седнете.

Пендъргаст издърпа един стол от плетена ракита и го сложи на дебелия килим пред масата. Слейд избута стойката със системата зад масата и седна много внимателно на единствения свободен стол. Стисна банката за интравенозно вливане, очите му примигнаха, когато морфинът нахлу в кръвния му поток, въздъхна, след което насочи отново оръжието към Пендъргаст.

— Добре-е-е… — каза той с все още шепнещ и бавен глас. – Кажете каквото имате да казвате, че да ви изпратя най-после куршума в главата. – Той се усмихна слабо. – Тук ще се изцапа, разбира се. Но Джун ще почисти. Бива я да почиства мръсотиите ми.

— Всъщност – подзе Пендъргаст, – вие няма да ме застреляте.

Слейд предпазливо се изкашля.

— Няма?

— Точно затова исках да говоря с вас. Вие ще се застреляте сам.

— Ха, защо ще искам да го правя?

Вместо да отговори, Пендъргаст стана и отиде до часовника-кукувичка, който стоеше на едната стена. Той дръпна противотежестите, нагласи времето на дванайсет без десет, след това перна махалото с нокът да го задейства.

— Единайсет и петдесет? – каза Слейд. – Това не е течното време.

Пендъргаст отново седна. Слейд чакаше. Тиктакането на часовника започна да пълни тишината. Слейд сякаш леко се вцепени. Устните му започнаха да мърдат.

— Ще се убиете, защото справедливостта го изисква – каза Пендъргаст.

— За да ви обезщетя, предполагам.

— Не. За да ми попречите.

— Няма да се самоубия – произнесе Слейд високо, първите думи, които бе казал, без да шепне.

— Надявам се да не го направите – каза Пендъргаст и издърпа две билярдни топки от дупката в ъгъла. – Виждате ли, аз искам да живеете.