Читать «Трескави сънища» онлайн - страница 215

— Крайният резултат – умопомрачение – прошепна Слейд. Погледът му започна да се разфокусира и устните му замърдаха тихо все по-бързо и по-бързо.

— И всичко това… – посочи Пендъргаст с пистолета. – Системата с морфин, камшика… са за отвличане на вниманието от непрекъснатия наплив от усещания?

Броуди кимна енергично.

— Ето, сам виждате, че не е отговорен за онова, което казва. Може би ще успеем да го върнем до състоянието, в което беше преди. Опитвали сме… опитваме от години. Все още има надежда. Той е добър човек, лечител, който е направил много добро.

Пендъргаст вдигна пистолета си по-високо. Лицето му беше бледо като мрамор, скъсаният му костюм висеше от тялото като дрипа.

— Не ме интересува доброто, което е направил. Искам само едно: името на последния човек от проекта.

Но Слейд отново се бе плъзнал в собствения си свят, бръщолевейки меко на празната стена, пръстите му трепереха. Той хвана стойката на системата и цялото му тяло започна да трепери. Двойно натискане на банката му възвърна контрола.

— Измъчвате го! – прошепна Броуди.

Пендъргаст я игнорира, гледаше Слейд.

— Решението да бъде убита: ваше ли беше?

— Да. Първоначално останалите се противопоставиха. Но после видяха, че нямаме избор. Тя не би се отказала, не би могла да бъде купена. Така че я убихме, и то изключително изобретателно! Изядена от един обучен лъв. – Той избухна в дълго сдържат спазъм на тих смях.

Пистолетът започна да трепери по-видимо в ръцете на Пендъргаст.

— Хрус, хрус! – прошепна Слейд с разширени от радост очи. – Ах, Пендъргаст, нямате представа каква кутия на Пандора отворихте с това ваше разследване. Разбудихте спящото куче с един ритник в задника.

Пендъргаст се прицели.

— Обещахте ми – каза Хейуърд с нисък, настоятелен глас.

— Той трябва да умре – прошепна Пендъргаст, почти на себе си. – Този човек трябва да умре!

— Човекът тря-а-абва да умре – проточи Слейд подигравателно, а гласът му се издигна над шепот, след което се понижи отново. – Убийте ме, моля ви. Избавете ме от страданията ми!

— Вие ми обещахте – повтори Хейуърд.

Рязко, едва ли не сякаш преодолявайки невидим противник във физическа борба, Пендъргаст смъкна пистолета си с кратко движение на ръката. После направи крачка към Слейд, завъртя пистолета и му подаде дръжката.

Слейд я сграбчи, изтръгна я от хватката на Пендъргаст.

— О, господи! – извика Броуди. – Какво правите? Той със сигурност ще ви застреля!

Слейд с уверено движение изтегли затвора, щракна го обратно, после бавно вдигна оръжието към Пендъргаст. Крива усмивка обезобрази изпитото му лице.

— Ще ви изпратя на същото място, където изпратих онази кучка, съпругата ви. – Пръстът му се обви около спусъка и започна да се стяга.

77.

— Един момент само – каза Пендъргаст. – Преди да стреляте, бих искал да поговоря с вас за минутка. Насаме.

Слейд вдигна очи към него. Големият пистолет изглеждаше почти като играчка във възлестия му юмрук. Той застана до стойката на системата.