Читать «Трескави сънища» онлайн - страница 211

Но този път мъжът щеше да умре при условията на Естерхази, когато той преценеше за най-добре, и когато агентът от ФБР най-малко очаква. Защото Естерхази си запазваше едно важно предимство: предимството на изненадата. Агентът не беше неуязвим, а Естерхази знаеше сега къде точно се намира слабото му място и щеше да го използва. Какъв глупак е бил, че не го е видял по-рано. В съзнанието му започна да се оформя план. Прост, ясен, ефективен.

Каналът стана достатъчно дълбок, за да спусне двигателя. Той го смъкна и го запали; пое бавно през каналите, като се насочи на запад, постоянно проверявайки дълбочината под кила. Щеше да стигне Мисисипи доста преди разсъмване; можеше да потопи лодката в някой затънтен ръкав и да избяга от блатото – ни чул, ни видял. Едно изречение от „Изкуството на войната“ изплува в съзнанието му неканено:

“Изпреварвай своя противник като хванеш онова, на което държи, и се изхитри да го нападнеш в момента и на мястото, което ти си избрал“.

Толкова идеално пасваше на неговата ситуация.

76.

Силуетът, който се изправи в рамката на вратата, накара Хейуърд да замръзне в шок. Мъжът беше най-малко метър и осемдесет висок, мършав, лицето му – с хлътнали бузи, тъмните му очи бяха големи и влажни под тежките вежди, брадичката и вратът – обрасли с полуобръсната четина. Косата му беше дълга и бяла, сресана назад, къдреше се зад ушите и се спускаше към раменете. Беше облечен с въгленовосиво сако на „Брукс Брадърс“, наметнато върху болничен халат, и държеше камшик с къса дръжка в едната си ръка. С другата теглеше стоика на система, която стискаше като своего рода опора.

Хейуърд имаше чувството, че той почти се материализира от разредения въздух, толкова тихо и безшумно се беше приближил. Очите му бяха толкова кръвясали, че изглеждаха морави – не шареха из стаята, както човек би очаквал от някой побъркан; по-скоро се движеха бавно от един човек към друг, като огледаха – сякаш преминават през материята – всички поотделно. Когато очите му стигнаха до нея, той примигна и затвори очи.

— Не, не, не – промърмори той; гласът му беше като шепот на вятъра.

Като се извърна, Джун Броуди взе една свободна лабораторна престилка и я хвърли върху изкаляната риза на Лари.

— Никакви ярки цветове – прошепна тя на Хейуърд. – Не правете резки движения.

Слейд бавно отвори очите си отново. Изражението на болка някак се успокои. Като пусна стойката на системата, той бавно вдигна голямата си, с изпъкнали вени ръка, в жест на почти библейска тържественост. Ръката се разтвори, дългите пръсти потрепераха леко, показалецът посочи Пендъргаст. Големите тъмни очи се спряха върху агента от ФБР.

— Вие сте човекът, който иска да разбере кой е убил съпругата му. – Гласът му беше тънък като оризова хартия, но въпреки това в него прозираше арогантна самоувереност.

Пендъргаст не каза нищо. Той изглеждаше зашеметен, от скъсания му костюм още течеше кал, светлата му коса беше мръсна и разбъркана.