Читать «Трескави сънища» онлайн - страница 209

Тя преглътна и поклати глава, опитвайки се да избистри съзнанието си.

— Защо сте симулирали самоубийството си?

Броуди отстъпи назад и отвърна на погледа й.

— Сигурно вие сте двамата полицаи, разследващи „Лонджитюд Фармасютикълс“. Капитан Хейуърд от НПУ и специален агент Пендъргаст от ФБР.

— Така е – кимна Пендъргаст. – Бих ви показал значката си, но се боя, че блатото предяви претенции към нея.

— Няма да е необходимо – произнесе тя хладно. – Може би не трябва да отговарям на никакви въпроси, докато не се свържа с адвокат.

Пендъргаст я изгледа с дълъг, неподвижен поглед.

— Не съм в настроение за обструкции – каза той с нисък, заплашителен глас. – Вие ще отговорите на всички въпроси, които ви задам, а адвокатите да вървят по дяволите. – Той се обърна към мъжа в бялата престилка. – Стойте тук до нея.

Дребният мъж припряно изпълни нареждането.

— Това ли е пациентът? – попита Пендъргаст Броуди. – Онзи, за когото споменахте по-рано?

Тя поклати глава.

— Така ли ще се отнасяте с нас, след като помогнахме на партньорката ви?

— Не ме дразнете.

Броуди млъкна.

Пендъргаст я погледна със свирепо изражение върху лицето. Неговият „Лес Байер“ още висеше заплашително отстрани.

— Ще отговаряте на въпросите ми изчерпателно, започваме. Разбрахте ли?

Жената кимна.

— Така: за какво е тази сложна апаратура? Кой е вашият „пациент“?

— Аз съм пациентът – долетя дрезгав, шепнещ глас, едновременно с отварянето на една врата в отсрещната стена.

— Цялото това разточителство е за мен. – В тъмното отвъд прага стоеше една висока и неподвижна фигура, силует на бостанско плашило, която едва се забелязваше в мрака. Мъжът се засмя: хартиен смях, по-скоро дихание. След миг сянката пристъпи много бавно от тъмнината в полуосветеното пространство и леко повиши глас: – Приятно ми е, Чарлс Джей Слейд!

75.

Джъдсън Естерхази наду до последно извънбордовия „Мерк“ 250 и насочи рибарската лодка право на юг, опасно увеличавайки скоростта по стария канал за теглене на трупи. С върховно усилие на волята намали малко газта и се опита да успокои хаоса в главата си. Нямаше съмнение, че трябва да се откаже от първоначалните си намерения и да бяга. Беше оставил Пендъргаст и ранената жена в блатото без лодка, на миля от Спениш Айлънд. Дали са стигнали до там, или не – беше последната му грижа; той беше в безопасност и бе време да предприеме стратегическо отстъпление. Трябваше да действа решително и бързо, но засега най-благоразумното беше да се сниши с тревата, да ближе раните си – и да излезе освежен и по-силен.

И все пак му беше някак си неприятно, че Пендъргаст може да е стигнал до острова. И – като се имаше предвид всичко, което се бе случило между него и обитателите на острова – му бе трудно да изостави Слейд незащитен; много, далеч по-трудно, отколкото бе калил себе си да очаква.