Читать «Трескави сънища» онлайн - страница 212

Слейд бавно остави ръката си да падне надолу.

— Аз убих съпругата ви.

Пендъргаст вдигна пистолета си.

— Разкажете ми.

— Не, почакайте… – започна Джун.

— Тишина – каза Пендъргаст с тиха заплашителност.

— Точно така – издиша Слейд, – тишина. Аз заповядах да я убият. Хелън – Естерхази – Пендъргаст.

— Чарлс, този човек има оръжие – обади се Джун. Гласът й беше нисък, но умолителен. – Ще те убие.

— Дрън-дрън. – Той вдигна пръст и го завъртя. – Всеки от нас е изгубил някого. Той е изгубил съпруга. Аз изгубих син. И така нататък. – После повтори с внезапна интензивност, със същия тънък глас: – Аз изгубих син!

Джун Броуди се обърна към Пендъргаст и заговори полугласно:

— Не трябва да го карате да говори за сина си. Това ще го върне назад – а постигнахме такъв напредък! – От гърлото й излезе стон, потиснат веднага.

— Трябваше да я убия. Тя щеше да ни разкрие. Ужасно опасно… за всички ни… – Очите на Слейд, внезапно фокусирани в нищото, се разшириха сякаш от ужас, взрени в една празна стена. – Защо си тук? – промърмори той на нищото. – Не е дошъл моментът! – Той бавно вдигна камшика над главата си и го стовари с ужасен плясък върху собствения си гръб веднъж, два пъти, три пъти, като всеки удар го караше да се люшва напред, дрипите на разкъсаното му сако се разлетяха към пода.

Ударът сякаш го върна към реалността. Той се изправи, фокусира наново очите си. Стаята утихна напълно.

— Виждате ли? – обърна се жената към Пендъргаст. – Не го провокирайте, за бога. Ще се самонарани.

— Да го провокирам? Възнамерявам да направя далеч повече от това.

Заплашителният тон на Пендъргаст предизвика студени тръпки по гърба на Хейуърд. Чувстваше се като в капан, безпомощна, уязвима, прикована към леглото с тази система. Тя хвана тръбичките, притисна ги към ръката си и ги дръпна рязко. Надигна се и слезе от леглото, замяна за миг.

— Ще се справя – каза й Пендъргаст.

— Не забравяйте – отвърна му Хейуърд, – обещахте ми да не го убивате.

Пендъргаст я игнорира, вперил очи в мъжа.

Очите на Слейд внезапно се отклониха нанякъде, сякаш виждаше нещо, което не беше там; устата му се задвижи странно, сухите устни се кривяха и разтягаха в неизречени гласно слова, от които Хейуърд накрая долови бързо прошепнати думи: „Махни се, махни се, махни се, махни се…“. Той стовари отново камшика върху гърба си, който явно възвръщаше яснотата на мисълта му. Треперейки, пръстите му започнаха да се стрелкат наоколо – да се движат сякаш под вода, с явно нетърпение – към стойката, на която бе прикачена системата; накрая напипа малка банка, която висеше от една тръба, и я стисна решително.

Дрога, помисли си тя. Той е зависим.

Очите на възрастния мъж се обърнаха нагоре, миг преди да се възстанови, след което клепачите трепнаха и се вдигнаха отново;

— Историята е ясна – продължи той с ниския си дрезгав глас. – Хелън… Блестяща жена. Хубаво, сочно дупе… Представям си как здравата сте се забавлявали, а?

Хейуърд видя как пистолетът в ръката на Пендъргаст леко потрепна.

— Тя направи откритие… – Ново задъхване и очите на Слейд се разфокусираха, вперени в един празен ъгъл, устните му трепереха, шепнеха неразбираеми думи. Ръката му с камшика изпляска безполезно.