Читать «Тракийският капан» онлайн - страница 46
Джон Кей
Когато днес се връщам към последната ни среща, съм сигурен, че баща ми е предчувствал, че няма да се върне. Забелязал е някакви неблагоприятни знаци и се е постарал да ми остави завета си под формата на три съвета — така, че да го запомня добре. И тъй като съветите му ми се виждат безпогрешни, решавам, че поне засега Ди не бива да научи за моето хрумване. Междувременно той продължава.
— Ще ти осигурим канал, по който да можеш да ми изпращаш текуща информация. Въпреки че според специалистите каналът е напълно сигурен, ще го използваш само когато сметнеш, че незабавно трябва да узная нещо. Никакъв Интернет, телефонни обаждания и писма. Всичко е станало ужасно лесно проследимо. И още нещо, Джон.
— Да, сър?
— Ако не си сигурен, че искаш мисията, сега е моментът да се откажеш.
Да се откажа?!? Ди трябва да е откачил. От години не съм се чувствал толкова жив.
Глава 7
Клада-пръстенът
Благодарение на организационния гений на Ди за малко повече от тридесет часа успяваме да уточним най-важните въпроси около предстоящата мисия. Признавам, че съм изумен не толкова от скоростта, с която неговите идеи добиват плът, а че изобщо подобна мисия е на път да се осъществи. Изглежда, че докато съм разчитал стари ръкописи в Баня, хората в МИ6 са придобили друг размах. Това ме изпълва с чувство за екипна гордост, макар че ексцентричността на Ди ме стряска, а темповете му са направо адски.
Предполагам, че идеята за екипа му е хрумнала покрай моето описание на светкавичната консултация по телефона. Вероятно през уикенда добре я е обмислил, защото щом вчера сутринта се появих в кабинета му, трескаво се зае да я реализира. Трябваше му един час, за да разбере, че въпросният телефонен консултант се нарича Атанас Добрев и е професор по древна история. Разкритието, че в Лондон живеят четирима британски учени, които познават професора, му отне още двадесет минути.
А сетне нещата се ускориха. Ди установи, че един от четиримата — професор Джеймз Селин, бивш уредник на библиотеката към Школата за ориенталски и африкански изследвания, се сприятелил с Добрев, когато Добрев шест месеца правил проучвания при него. До единадесет сутринта моят шеф успя да уреди чрез Форин Офис специално финансиране на замислената от него експедиция, след което позвъни на вече пенсионирания Селин и за две минути го омагьоса така, че онзи прие да се видят на работен обяд.
Ди се завърна от обяда с едва забележима усмивка на устните, което аз изтълкувах като белег за пълен триумф. Така се и оказа — професор Селин го уверил, че още следващата седмица е готов да потегли за Балх, особено след като там ще работи с „онзи мил човек и прекрасен учен професор Добрев“. Капитулацията на българина отнела малко повече време. Доколкото разбрах по-късно, основният проблем бил, че първоначално Добрев не можел да повярва, че е извадил такъв късмет.
Последното, което Ди свърши в три без десет, преди да тръгне за изслушване пред някаква комисия към Камарата на представителите, беше да уговори днешната ми среща с шефа на техническата служба. При тази демонстрация на ефективност не е чудно, че срещата е всъщност инструктаж.
