Читать «Тракийският капан» онлайн - страница 20
Джон Кей
Случайно подбрани комбинации от модулираща информация стигат до очите или ушите на един или друг служител. Красотата на метода е в това, че различните модулиращи късчета променят силно начина, по който запознатият с тях човек възприема носещата информация. Ефектът е като от маркиране на мненията с индивидуален оцветител.
Крайната цел е чрез проследяване на това каква информация е стигнала до конкретната чужда разузнавателна централа — например ФСБ или ГРУ, двата кита на руското разузнаване — да се определи кой е техният агент или неволен информатор в нашите редици. На подобен принцип — регистриране на отразени от околните предмети сигнали — се основава действието на холографията.
Верен на себе си, Ди нарече метода PARCIL (Premeditated and Randomized Controlled Information Leaking — Преднамерено и рандомизирано контролирано изтичане на информация). От тук нататък и методът, и тримата членове на отдела получиха кодовото название „Parcel of Lies“ (Торба лъжи), което доста точно отразява същността на идеята.
Само след три месеца
Много по-късно, когато заедно с няколко колеги бяхме изпратени в Афганистан, за да открием местонахождението на Осама бин Ладен, можах да оценя работата на отдела от съвсем друга гледна точка.
Вече бяхме сигурни, че шефът на Ал-Кайда се намира в една планинска долина, където може да бъде заловен. Мъжете от САС трябваше да бъдат разделени на викачи и стрелци. Стрелците щяха да заемат позиции в края на долината, за да отрежат пътя на Бин Ладен, а викачите — да я претършуват. Само че САС се намираха под американско командване, а американските генерали предпочитаха той да бъде убит не от САС, а от хората на „Делта форс“. И което се оказа фатално: генералите се бояха да позволят смъртта на свои войници.
Тази шизофренична колебливост имаше и други последици освен измъкването на Осама. Ако междувременно Ди не беше натоварил Отдела за сегментирана сигурност да обработва и постъпващата от най-горещите места по света външна информация, вашият предан Джон Кей сега едва ли щеше да бъде в състояние да ви разказва настоящата история.
След анализа на сведенията от два афганистански източника едната
Научих това месеци след телефонен разговор, който се състоеше от една-единствена фраза: „Искам да хванеш самолета в 15:30 и след година да те видя в Лондон.“ И Ди затвори, преди да успея да кажа: „Да, сър.“
Не зная какво му бе струвало да разпилее във всички посоки агентите си на терена в последния момент, но от някои изпуснати думи впоследствие разбрах, че светкавичните му действия бяха спасили именно моя живот. Два часа след като получих съобщението му, вече летях по обиколен маршрут към Тайланд. В посолството ме очакваше комплект нови документи и избор между пет временни убежища, където да замета следите си. Реших да се направя на луднал по Изтока авантюрист и в късния следобед на другия ден се озовах в будистки манастир с поне десетсричково име — някъде в планините недалеч от Чианг Май.