Читать «Тракийският капан» онлайн - страница 17
Джон Кей
И в този миг на трийсетина метра от мен спира автобус, от който се изсипва група възбудени японци. Всички до един размахват фотоапарати, с които светкавично започват да увековечават хълмовете, паметника и горичката, зад която вероятно е морето. Когато ентусиазмът им малко стихва, разбирам, че с групата пътува и гръцки гид, който заговорва на английски. Една японка пък превежда думите му за ония, които не могат да се справят с неразгадаемото му произношение.
Предпазливо се доближавам до групата. Гидът приключва лекцията си и — о, чудо! — оказва се, че още някой, освен мен е забелязал, че това наоколо може да е всичко друго, но не и теснина. Гидът обаче не се обърква, а се усмихва заговорнически и обяснява, че река Сперхей е запълнила с наносите си голяма част от залива. По време на битката обаче от коварното море до почти отвесния скат отсреща е имало не повече от четиринайсет метра. Наблюдателният чужденец благодари, удовлетворен от отговора.
Моят инженерен ум обаче не е удовлетворен — и то не само защото скатът отсреща не просто не е отвесен, но едва ли има и тридесет градуса наклон. Влизам в колата и включвам лаптопа. След малко „Гугъл Ърт“ ме известява, че това, което търся, е съвсем наблизо и на идване съм го подминал, без да забележа. Изключвам компютъра и потеглям назад.
След стотина метра обаче спирам вдясно. Умът ми е обработил информацията за Термопилите и чувствата ми съобщават какъв е истинският й смисъл тъй бурно, че се разтрепервам. От яд, защото осъзнавам как са ме правили на глупак. Не само мен, разбира се, но от това не ми става по-леко.
Сега си давам сметка защо повечето ми съседи в Баня ненавиждат реалния социализъм — не защото са го живели, а защото е имало време, в което са вярвали в него.
Вероятно единственото усещане, което е толкова по-разрушително, колкото си по-ерудиран и колкото по-висок статус имаш, е усещането, че са злоупотребили с доверието ти.
Но след като в момента аз изпитвам такъв гняв, какво ще стане, ако ми се наложи да споделя разкритията си с Ди — най-възторжения поклонник на древногръцката култура? Докато обмислям как да туширам възможните последици, обидата и гневът постепенно стихват и аз отново запалвам двигателя.
„Опасната теснина“ при Термопили вече я огледах. Преди да продължа за Делфи, искам да хвърля един поглед и на митичната река Сперхей.
Глава 4
Торба лъжи
Четири часа лениво каране по Ml — никога не съм предполагал, че може да е толкова приятно отново да бъдеш зад волана на нормална, неконтинентална кола и от правилната страна на пътя — и аз се озовавам в града на най-щастливите и най-безгрижни пет години от живота ми. Завръщане в Брадфорд — тринадесет години по-късно!
На светофара завивам вдясно по „Нелсън стрийт“ и след двайсетина метра паркирам. Сградата на полицейското управление на Южен Брадфорд отпред е чистичка и свежа, ала червеникавата грозотия от другата страна на улицата не е спечелила нищо от битката с времето. Прозорците на първия етаж са зазидани с различни по цвят тухли, а между дръвчетата се вижда табелата на новия собственик — „Уърлд Аутрийч Чърч“.
