Читать «Този майски дъжд» онлайн - страница 2

— Хайде стига бе! — тупвам го по рамото. Ако днес не я свършим тая работа изпускаме темпото.

От утре отиваме в Романския район и ще ни гледаш само на картинка. Ако си такъв специалист да ти оставим техниката да си я монтираш сам, а ние да си ходим. Петък било! Тринайсети! Друсай ми Пено маймуната! Ти нали искаше да сменяваш подпорния изолатор в трафопоста? Ако ни нямаше как щеше да го смениш сам? Утре като решиш да подадеш ток на помпената, как ще включиш разединителя? Волтовата дъга ще ти изпържи физиономията! Хайде трай и стига с тия фатализми.

— Не ме слушате вие, ама тегло ще теглим. — неуверено промърмори Ицко и запали нова цигара. Вече е почти разсънен и леко изнервен. Двайсет и шест годишен е, ерген, много емоционален и много работлив. Преди един месец си е хванал гадже и през вечер остава да преспи при него, вместо да хване влака за града. С една дума, животът Ицков си течеше стабилно, по нормалните релси за младеж от неговия тип. Кой ли мъж на моя възраст не би дал мило и драго само за да бъде поне два дена на неговите години. Сори! Остава още една петилетка до пенсия. А после…? Ама хайде да не си разваляме сега настроението.

— Откъде се взе това магаре и тая каруца, бе майка му стара! — развика се Бисо.

Някъде на петдесетина метра напред, една магарешка каручка бе запречила разкаляния път. Каубоят, разбирай водачът на превозното средство с една магарешка сила, стреснат от връхлитащия джип, припряно се опитваше да накара магарето да потегли. А то запънало предни нозе, упорито не желаеше да го стори. Налице бе типичен пример за магарешки инат. Бърчеше устни онова ми ти магаре, пръхтеше, пулеше се към руската превозна техника и не мърдаше. Ситуацията май отиваше към стресова. Бисо завъртя бясно кормилото на джипа и навлезе в зелената житна нива. Магарето уплашено подскочи, хвърли къч и побягна устремно напред при което каубоят едва успя да запази равновесие в каручката и на свой ред ни напсува на глас.

— Абе, започна се. — си казах наум и разтрих коляното си, което за кой ли път се бе ударило в ламарината на предната седалка.

Пътят ни възви към манастира. Там, край един буен поток, в долчето обрасло със стари върби и брястове, се намираше и въпросния трафопост. Бисо засвири с клаксона. Високата, нова, дървена манастирска врата се отвори и един млад мъж, с пистолет на кръста се показа усмихнат.

— Сега манастирът е почивна база на атомната централа. — поясни Ицко — Когато няма групи остава само един пазач. Пустота и красота е тук. Божите служители са знаели какво място да изберат за света обител. По — нагоре има пещери, из които непрекъснато ровят иманяри. Разровили са навсякъде околността. Какво намират не зная, но тая безработица побърка хората.

Джипът се промуши през широко отворената врата, преброди високата трева на бившата манастирска плодова градина и спря пред друга по — малка и тясна врата.

— По нататък ще ходим пеш. Хей го трафото, зад потока.

Всеки от нас нарами част от багажа и бавно, внимавайки да не се подхлъзнем, прескочихме стария бетонен преливник. Вратата на старата сграда бе ръждясала. Ключът трудно превърта, но все пак щракна и ни пропусна. Зяпахме нагоре към шините и счупения изолатор, а Ицко се врътна, изключи трансформатора и отвори мрежовата врата.