Читать «Теракотеното куче (Комисарят Монталбано упорства)» онлайн - страница 30

— След това лека-полека в мисълта му може да се върне някой детайл, който е видял и се е запечатал в паметта му, но е бил сложен настрана, като нещо не особено важно. Ще ви дам няколко примера: отворен или затворен прозорец, някакъв шум, откъде да знам какъв, изсвирване, песен, преместен стол, автомобил, който е бил там, където не е трябвало да бъде, някаква угасена светлина… Такива ми ти работи, детайли, особености, които накрая се оказва, че са от изключителна важност.

Инграсия извади от джоба си бяла носна кърпичка със зелен ръб и попи потта си.

— Накарахте ме да дойда тук само за да ми кажете това ли?

— Не. Щях да ви създам напразно неудобство, не бих си го позволил. Исках да разбера дали сте получили новини от онези, които според вас са ви организирали шегата с престорения обир.

— Никой не се е обаждал.

— Странно.

— Защо?

— Защото хубавото на шегата е да й се насладиш след това с човека, чиято жертва е. На всяка цена, ако случайно се обадят, ме уведомете. Приятен ден.

— Приятен ден — отговори Инграсия, изправяйки се. От него течеше пот, а панталоните му се бяха залепили за задника.

Фацио се появи облечен елегантно с чисто новата си униформа.

— Аз съм тук — каза.

— А папата в Рим.

— Окей, комисарю, разбрах, че днес не ви е ден — понечи да си тръгне, но се спря на прага. — Обади се заместникът ви Ауджело, каза, че зъбите го болят ужасно. Ще дойде само ако има нужда от него.

— Слушай, знаеш ли къде са откарани парчетиите от фиатчето на кавалер Мизурака?

— Да, господине, все още са тук, в нашия гараж. Чуйте какво ще ви кажа, всичко това е чиста завист.

— Ама за какво ми говориш?

— За зъбобола на господин Ауджело. Обзет е от пристъп на завист.

— И на кого завижда?

— На вас, защото вие ще участвате в пресконференцията, а той не. А може и да е ядосан, защото не му казахте името на онзи, когото арестувахме.

— Ще ми направиш ли една услуга?

— Да, господине, разбрах, тръгвам си.

Когато Фацио затвори добре вратата зад себе си, Монталбано набра някакъв номер. Отговори му женски глас, който звучеше като пародия на дублиран глас на негърка.

— Ало? Кой обажда? Кой говора ти?

„Откъде ли намират камериерките в къщата на семейство Кардамоне?“ — запита се Монталбано.

— Там ли е госпожа Ингрид?

— Да, но кой говора?

— Аз съм Салво Монталбано.

— Ти чака.

Гласът на Ингрид обаче беше идентичен с този на италианската актриса, която дублираше Грета Гарбо, която впрочем също беше шведка.

— Здрасти, Салво. Как си? Отдавна не сме се виждали.

— Ингрид, имам нужда от помощта ти. Свободна ли си тази вечер?

— Наистина не съм. Но ако е нещо важно за теб, ще пратя по дяволите ангажимента си.

— Важно е.

— Тогава къде и в колко часа?

— Тази вечер в девет в бара в Маринела.

* * *

Пресконференцията се разви за Монталбано, както впрочем той вече беше предположил, като голям и много изстрадан резил. От Палермо беше дошъл заместник-началник на полицията Де Доминичис от отдел „Антимафия“, който зае мястото отдясно на шефа на полицията. Повелителни жестове и погледи принудиха Монталбано, който искаше да остане сред хората си, да се настани от лявата страна на своя висшестоящ. Отзад прави стояха Фацио, Джермана, Гало и Галуцо. Най-напред започна да говори началникът на областната дирекция на полицията и първото нещо, което каза, беше името на арестувания — той беше номер едно сред тези, които бяха номер две в мафиотската йерархия. Гаетано Беничи, известен като Тано Гърка, с множество убийства зад гърба си и укриващ се от правосъдието с години. Всичко това прозвуча буквално като залп. Журналистите бяха много, дори имаше и четири телевизионни камери, всички скочиха и започнаха да си говорят помежду си. Полицейският началник доста се затрудни, докато ги накара да запазят мълчание. Каза, че заслугата за ареста е на комисар Монталбано, който, подпомогнат от хората си, (изброи имената им и ги представи), е съумял ловко и смело да използва благоприятната възможност. След това Де Доминичис обясни ролята на Тано Гърка вътре в организацията, която, дори да не беше сред тези на босовете, със сигурност беше първостепенна. Седна си на мястото и Монталбано разбра, че е оставен на кучетата.