Читать «Теракотеното куче» онлайн - страница 124

Андреа Камиллери

След това започнаха състезанията, хората се загледаха в тях и си отвлякоха вниманието. Когато самолетът хвърляше венчелистчетата, Николо Дзито каза на Монталбано да не мърда от мястото си и изчезна сред тълпата.

Върна се след четвърт час, следван от оператора на „Свободна мрежа“.

— Ще ми дадеш ли интервю?

— С удоволствие.

Точно тази неочаквана отстъпчивост на Монталбано потвърди съмнението на журналиста, което се въртеше из главата му, че комисарят е затънал до уши в тази история със самолета.

— Преди малко, докато течеше подготовката за състезанието, което се провежда във Вигата, присъствахме на невероятна случка. Един малък самолет за реклама… — И на това място започна да описва всичко, което се беше случило. — Тъй като по щастлива случайност на нея присъстваше и комисар Салво Монталбано, искаме да му зададем няколко въпроса. Според вас кои са Лизета и Марио?

— Бих могъл да отклоня въпроса ви — отговори му направо комисарят, — като кажа, че не знам нищо, че вероятно става въпрос за двама младоженци, които са поискали да отпразнуват сватбата си по оригинален начин. Но това би си противоречало със съдържанието на листовките, в които се говори не за сватба, а за събуждане. Затова ще ви отговоря честно на въпроса: Лизета и Марио са имената на двамата убити младежи, намерени вътре в пещерата на скалния зъбер, наречен Кастрираното агне, който е пред нас.

— Какво обаче означава всичко това?

— Не мога да ви отговоря, защото не знам, би трябвало да попитате онзи, който е организирал полета.

— Как стигнахте до идентификацията им?

— Случайно.

— Можете ли да ни кажете фамилните им имена?

— Не. Знам ги, но няма да ви ги кажа. Мога да разкрия само, че тя е била момиче от този край, а той моряк от Северна Италия. Ще добавя също, че онзи, който е искал по толкова натрапващ начин да припомни за намирането на двете тела, което е определил като „събуждане“, е забравил за кучето, което, горкичкото, също си е имало име. Казвало се е Китмир и е било арабско.

— Ама защо убиецът е трябвало да прави този театър?

— Момент, кой ви е казал, че убиецът и онзи, който е направил театъра, са едно и също лице? Аз например не вярвам в това.

— Отивам на бегом да подготвя репортажа — каза Николо Дзито, след като хвърли странен поглед на Монталбано.

След това дойдоха и журналистите от „Телевигата“, и от новините в регионалния телевизионен център на РАИ, и от други частни телевизии. Монталбано отговори любезно на всички въпроси, при това с неестествена за него лекота в говора.