Читать «Теракотеното куче» онлайн - страница 123

— Обади ми се вкъщи веднага щом си готова. И, моля те, гледай да не те оберат.

Тя се усмихна, изпрати му въздушна целувка от върха на пръстите си и запали мотора.

* * *

Във Вигата се снабди с цигари. Докато излизаше от магазина за тютюневи изделия, видя голям зелен плакат с черни букви, който току-що беше залепен. Приканваше гражданите да присъстват на голямото състезание по мотокрос, което щеше да се проведе в неделя от петнайсет часа в местността, наричана Равнината при Кастрираното агне.

За подобно съвпадение дори не беше предполагал. Възможно ли е лабиринтът да беше проявил съчувствие към него, отваряйки му друг път?

24

Равнината при Кастрираното агне, която се разпростираше от скалния зъбер, дори не беше сънувала някога да е равнина, защото в нея имаше падини, била, блата — идеалното място, за да се проведе състезание по мотокрос в пресечен терен. Денят определено беше предвестник на лятото и хората едва изчакаха три следобед, за да отидат на Равнината, дори някои от тях бяха дошли още от сутринта с бабите, дядовците, децата — всички те с намерението да се забавляват и освен да гледат състезанието, да използват възможността да си направят разходка извън града.

На сутринта Монталбано се беше обадил на Николо Дзито:

— Ще дойдеш ли на състезанието по мотокрос този следобед?

— Аз? И защо? Оттук изпратихме един спортен репортер и оператор.

— Не, имах предвид дали ще отидем заедно, аз и ти, така, за развлечение.

* * *

Пристигнаха към три и половина, но за започване на състезанието и дума не можеше да става. Чуваше се само оглушителен рев, идващ най-вече от моторите на около петдесетината мотоциклети, чиито собственици в този момент ги изпробваха и загряваха. От високоговорителите, които бяха увеличени до дупка, се разнасяше шумна музика.

— Ама откога се интересуваш от спорт? — попита го учудено Дзито.

— От време на време.

Въпреки че бяха на открито, за да си говорят, трябваше да извисяват глас. Поради това, когато малкият туристически самолет, от чиято опашка се развяваше някакъв рекламен лозунг, се появи високо над върха на Кастрираното агне, малцина бяха онези, които го забелязаха, защото шумът от аероплана, който те кара инстинктивно да повдигнеш очи към небето, не можеше да стигне до ушите на народа. Може би пилотът разбра, че така никога не би привлякъл вниманието им. Тогава след три малки кръгчета около върха на Кастрираното агне той се насочи към равнинното място над тълпата и пикирайки елегантно, прелетя ниско над главите на хората. На практика ги принуди да прочетат транспаранта, а след това да го проследят с поглед, докато прелетя над върха още три пъти, снижаваше се, аха да докосне земята пред отворения вход на пещерата с оръжията, и разпръскваше като дъжд венчелистчета от рози. Тълпата онемя, всички се замислиха за двамата мъртви в Кастрираното агне, докато самолетът правеше виражи, връщаше се отново, почти докосваше земята, пускайки този път безброй листовки. След това се насочи към хоризонта и изчезна. Надписът на транспаранта беше предизвикал голямо любопитство, защото не правеше реклама нито на някаква напитка, нито на някоя фабрика за мебели. На него имаше само две имена — Лизета и Марио. Хвърлянето на венчелистчета от рози беше породило нещо като тръпка в публиката. Четенето на листовките, всичките еднакви, я накара да прави оживени предположения, хипотези, които се преплитаха едни с други, обзета от неудържимото желание да отгатне какво искаха да кажат думите: „Лизета и Марио оповестяват своето събуждане“. Не беше покана нито за сватба, нито дори за кръщене. Тогава? В бъркотията от въпроси хората бяха сигурни само за едно нещо — самолетът, венчелистчетата, листовките, транспарантът имаха нещо общо с мъртвите в Кастрираното агне.