Читать «Теракотеното куче» онлайн - страница 122

— Извини ме, но не исках да губя време в преобличане. Бях на един много скучен прием.

— Какво ти е? Не ми харесваш. Само защото си се отегчила на приема ли?

— Отгатна, не е това. Свекър ми започна отново да ми досажда. Миналата сутрин влезе в стаята ми, докато все още бях в леглото. Искаше да ме обладае веднага. Успях да го убедя да си ходи, заплашвайки го, че ще започна да викам.

— Тогава трябва да се вземат мерки.

— И как?

— Ще му дадем една втора натоварваща доза.

Под въпросителния поглед на Ингрид отключи чекмеджето в писалището си, взе един плик и го подаде на жената. При вида на снимките, на които се набиваше на очи как свекър й я оправя, Ингрид първо прежълтя като мъртвец, а после се изчерви.

— Това твое дело ли е?

Монталбано хвърли наум ези или тура дали да й каже истината, че жена е направила снимките, защото си даваше сметка, че това може да я нарани.

— Да, аз бях.

Жестоката плесница на шведката разтърси главата му, но той беше подготвен.

— Вече изпратих три на свекър ти, той се изплаши и спря за известно време да те притеснява. Сега ще му изпратя още три.

Ингрид подскочи, тялото й се залепи за това на Монталбано, устните й отвориха със сила тези на мъжа, езикът й погали неговия. Монталбано усети, че колената му омекват, все едно са от извара, но, за щастие, Ингрид спря.

— Спокойно, спокойно — каза тя, — всичко мина. Беше само за да ти благодаря.

Отзад на три от лично избраните от Ингрид снимки Монталбано написа:

„Откажи се напълно или следващия път ще се появиш по телевизията“.

— Другите ще ги държа тук — каза комисарят. — Само ми кажи, когато ти потрябват.

— Надявам се, колкото е възможно по-късно.

— Утре сутринта ще му ги изпратя, а освен това като добавка към тях ще му се обадя анонимно, от което направо ще получи инфаркт. И така, искам да те помоля да ми помогнеш за нещо.

* * *

Стана в седем часа, защото, след като Ингрид си тръгна, не успя да затвори очи. Погледна се в огледалото, физиономията му изглеждаше смачкана, може би по-зле, от когато го бяха простреляли. Трябваше да отиде до болницата за контролен преглед. Установиха, че е добре, и от петте лекарства, които му бяха предписали, оставиха само едно. След това отиде в Спестовната каса на Монтелуза, където държеше малкото пари, които успяваше да спести, и помоли за личен разговор с директора на банката.

— Нуждая се от десет милиона лири.

— Имате ли ги в сметката си, или искате заем?

— Имам ги.

— Извинете, но тогава какъв е проблемът?

— Проблемът е, че се отнася за една полицейска операция, която искам да направя с мои пари, без да рискувам държавните. Ако сега отида на касата и поискам десет милиона лири в банкноти от по сто хиляди, би прозвучало странно, затова вие трябва да ми помогнете.

Директорът прояви разбиране и направи всичко възможно, защото се почувства горд да участва в полицейската операция.

Ингрид спря колата си до тази на комисаря, точно под табелата, която веднага след Монтелуза указваше магистралата за Палермо. Той й даде плик, подут от десетте милиона, а тя го сложи в дамската си чанта.