Читать «Теракотеното куче» онлайн - страница 120

Меандрите на лабиринта, в които беше поискал да влезе комисарят, сега завършваха пред една стена и може би лабиринтът му демонстрираше щедростта си, забранявайки му да продължи и спирайки го пред най-логичното и естествено разрешение.

* * *

Вечерята беше лека, но всичко — приготвено с онова умение, което Бог много рядко даряваше, и то само на избраните. Монталбано не благодари на съпругата на началника си, ограничи се само да я погледне с очите на бездомно куче, което е погалено. След това двамата мъже се оттеглиха в кабинета да си говорят. Поканата на началника му се беше сторила като спасителен пояс, хвърлен на някого, който се дави, но не в бурното море, а в баналното спокойствие на скуката и отегчението.

Най-напред поговориха за Катания и стигнаха до извода, че уведомяването на тамошното полицейско управление за разследването на Бранкато беше довело като начало до елиминирането на самия Бранкато.

— Като в цедка сме — каза горчиво началникът на полицията, — не можем да направим и крачка, без нашите противници да узнаят. Бранкато е накарал да убият Инграсия, който твърде много се вълнувал, но когато онези, които дърпат конците, разбрали, че Бранкато ни е на мушката, са се погрижили да го елиминират и така следата, която с мъка следвахме, е била своевременно изтрита. — Беше помръкнал, тази история с разпръснатите навсякъде „къртици“ го нараняваше и го огорчаваше повече от предателството на някой негов роднина.

После, след дълга пауза, по времето на която Монталбано не отвори уста, началникът на полицията попита:

— Как вървят вашите разследвания за убитите в Кастрираното агне?

От тона му комисарят си даде сметка, че той считаше това негово разследване за нещо като разсейване, развлечение, отпуснато му, преди да се върне и да заработи върху по-сериозни неща.

— Успях дори да разбера името на младежа — каза Монталбано, за да си възвърне победата над началника, който подскочи изненадан и заинтересуван.

— Вие сте изключителен! Разкажете ми.

Монталбано му разказа всичко, дори постановката, която разигра пред Де Доминичис, и началникът на полицията доста се позабавлява. Комисарят завърши с нещо като декларация за обявяване на несъстоятелност и му каза, че разследването няма повече смисъл, защото никой не знае със сигурност дали Лило Ридзитано е мъртъв.

— Но — каза началникът, след като беше размислил върху думите на Монталбано, — ако е налице желание да се изчезне, то може да се осъществи, при това успешно. Колко случаи има, в които хора, привидно изпарили се в нищото, после изведнъж се появяват? Не бих искал да цитирам Пирандело, но поне Шаша. Чете ли книжката за изчезването на физика Майорана?