Читать «Тел» онлайн - страница 92

— Върху леглото — запъхтяно нареди тя.

Двамата го сложиха на равно върху леглото.

Съпругът на Глория отпусна ръце върху коленете си и пое дълбоко дъх.

— Глория изтича да доведе доктор О’Нийл.

Жулиета кимна и разхлаби колана около врата на Марнс. Плътта под него беше пурпурна на цвят. Тя заопипва за пулс и си спомни, че Джордж изглеждаше по същия начин, когато го беше открила долу, в Механичния — бе напълно неподвижен и не реагираше. Беше й нужен само миг, за да е сигурна, че пред очите й е второто мъртво тяло, което някога беше виждала.

И докато сядаше, облята в пот, и в очакване на доктор, тя се запита дали покрай работата, която беше приела, това мъртво тяло няма да е последното.

22

След като написа докладите, установи, че Марнс няма роднини, разговаря с патоанатома и отговори на въпросите на любопитните съседи, Жулиета накрая се отправи на дълго и самотно изкачване към празния си кабинет.

Не свърши кой знае каква работа през останалата част от деня. Вратата към кафетерията беше отворена, защото малката стая беше изпълнена с твърде много призраци. Тя многократно се опита да се разсее с файловете от компютрите на Холстън, но отсъствието на Марнс беше далеч по-тъжно от безучастното му присъствие. Тя не можеше да повярва, че вече го няма. Беше й почти обидно — да я доведе тук и да я зареже толкова внезапно. Знаеше, че е ужасно и егоистично да се чувства по този начин, а още по-лошо — да си го признава.

Докато умът й блуждаеше, тя от време на време хвърляше поглед към вратата и наблюдаваше как облаците се плъзгат по далечния стенен екран. Запита се дали са леки или плътни и дали тази нощ ще бъде подходяща за гледане на звездите. Тази мисъл отново предизвика чувство за вина у нея, но тя се чувстваше невероятно сама — тя, жената, която се гордееше, че няма нужда от никого.

Поигра си още известно време с лабиринта от файлове, докато в кафетерията светлината на невидимото слънце намаляваше и двете смени за обяд и вечеря се появиха и след това изчезнаха. През цялото време тя наблюдаваше мътното небе и се надяваше, макар и без логична причина, че ще има отново възможността да се срещне със странния ловец на звезди от предишната нощ.

И макар докато седеше там, да чуваше звуците и да усещаше миризмата от храната на всички от горните четирийсет и осем етажа, Жулиета забрави да хапне. Едва когато персоналът от втората смяна си тръгна и осветлението беше намалено до четвърт от мощността, Пам влезе с купа супа и една бисквита. Жулиета й поблагодари и понечи да извади няколко чита от гащеризона си, но Пам отказа. Зачервените от плач очи на младата жена се насочиха към празния стол на Марнс и Жулиета осъзна, че служителите в кафетерията са били близки със заместника както никой друг.

Пам си тръгна, без да каже и дума, и Жулиета успя да се насили да хапне. След известно време се сети за още едно търсене в данните на Холстън, което можеше да опита — обща проверка на правописа, за да потърси имена, които да й дадат някаква следа. Накрая успя да измисли как да го направи. Междувременно супата й изстина. Докато компютърът и обработваше купищата данни, тя взе купата си и няколко папки и излезе от кабинета, за да седне на една от масите в кафетерията, близо до стенния екран.