Читать «Тел» онлайн - страница 90

Но онова, което някога бе въпрос на оцеляване, сега беше лукс. Способността да пропуска съня й осигуряваше лично време сутрин и вечер — време, което можеше да използва по свое усмотрение за цели, различни от случаите, по които се предполагаше да работи. То също така й даваше възможност да се учи как да върши досадната част от работата, откакто Марнс беше станал твърде потиснат, за да й помага в това.

Марнс…

Тя погледна към часовника над бюрото му. Беше осем и десет и казаните с топла овесена каша вече изпълваха кафетерията с уханието на закуската. Марнс закъсняваше. Тя беше в близост до него по-малко от седмица, но никога досега не се беше случвало той да закъснява за каквото и да е. Това нарушение в рутината беше като откачане на синхронизиращ ремък или чукане на бутало. Жулиета изключи монитора си и се отдръпна от бюрото. Отвън хората от първата смяна за закуска влизаха един по един и жетоните за храна издрънчаваха в голямата кофа до старите турникети. Тя излезе от кабинета и мина през потока от хора, който се изсипваше от стълбището. На опашката едно момиченце дръпна майка си за гащеризона и посочи към Жулиета, докато тя минаваше край тях. Жулиета чу майката да се кара на детето, че се държи невъзпитано.

През последните няколко дни доста се говореше за нейното назначение — жена, която беше изчезнала в Механичния като дете, за да се появи внезапно отново и да заеме поста на един от най-популярните шерифи, които историята помнеше. Вниманието, насочено към нея, накара Жулиета да потръпне и тя побърза да се отправи към стълбището. Тя заслиза надолу със скоростта на леко натоварен носач. Краката й отскачаха от стъпалата все по-бързо и по-бързо с темпо, което изглеждаше опасно. Четири етажа стълби по-надолу, след като се промъкна покрай една бавна двойка и между членовете на семейство, които се качваха за закуска, тя стигна до площадката за апартаменти над нейното жилище и мина през двойната врата.

Коридорът зад нея беше оживен и изпълнен със сутрешните гледки и звуци — свистящ чайник, пискливи детски гласове, тропот на стъпки отгоре, сенки, които бързаха да се срещнат със своите създатели, преди да ги последват към работата. По-малките деца неохотно се отправяха към училището, съпрузите си разменяха целувки на праговете, докато децата ги дърпаха за дрехите и изпускаха играчките и пластмасовите си чаши.

Жулиета зави на няколко пъти, криволичейки по коридорите и около централното стълбище, насочила се към другата част на нивото. Апартаментът на заместника беше далече, почти в края. Тя предполагаше, че през годините Марнс на няколко пъти е бил избиран за повишение, но го е отказвал. Когато беше попитала за Марнс Алис, старата секретарка на кмет Джанс, тя беше свила рамене и бе отвърнала, че той никога не е искал и очаквал да бъде нещо повече от втора цигулка. Жулиета предположи, че тя иска да каже, че Марнс никога не е искал да бъде шериф, но се зачуди в колко ли още други области на живота си той прилага същата философия.