Читать «Тел» онлайн - страница 87

— Какъв е смисълът? — попита тя и видя как усмивката му угасна.

— Какъв е смисълът на всичко? — Той отново насочи погледа си към стената и загаси фенерчето.

Жулиета осъзна, че е задала погрешния въпрос и го е разстроила. И тогава тя се запита дали в онова, което прави той, има нещо незаконно, нещо, което противоречи на табутата. Дали събирането на информация за външността беше нещо различно от това просто да седиш и да зяпаш хълмовете? Тя тъкмо си отбелязваше наум да попита Марнс за това, когато мъжът отново се обърна към нея в мрака.

— Името ми е Лукас — каза той.

Очите й бяха привикнали достатъчно към мрака, за да види ръката му, протегната към нея.

— Жулиета — отвърна тя и я стисна.

— Новият шериф.

Не беше въпрос и, разбира се, той знаеше коя е тя. Изглежда, всички горе на върха знаеха.

— С какво се занимавате, когато не сте тук, горе? — попита тя.

Беше почти сигурна, че това не може да му е работата. Никой не би трябвало да получава читове, задето гледа облаците.

— Живея на горните средни етажи — отвърна Лукас. — През деня работя на компютрите. Идвам горе само когато се вижда добре. — Той включи отново фенерчето и се обърна към нея по начин, който предполагаше, че звездите вече не са най-важното нещо, за което мисли. — Има едно момче от моето ниво, което работи тук в смяната за вечеря. Когато се прибира у дома, ме осведомява какви са били облаците през деня. Ако ми каже, че всичко е наред, идвам тук да си пробвам късмета.

— И сте направили схема, в която ги отбелязвате? — Жулиета посочи големия лист хартия.

— Опитвам се. Вероятно за това ще са нужни няколко живота. — Той сложи въглена си зад ухото, извади парцал от гащеризона си и избърса чернилката, останала по пръстите му.

— И какво ще правите тогава? — попита Жулиета.

— Ами, надявам се, че ще мога да заразя някоя сянка със своята лудост и тя ще продължи от там, докъдето съм стигнал.

— Значи, когато говорехте за няколко живота, сте го имали предвид буквално.

Той се засмя и Жулиета осъзна, че е приятен мъж.

— Най-малко — отвърна той.

— Е, тогава ще ви оставя на заниманията ви — каза тя, внезапно почувствала се виновна, че е разговаряла с него.

Изправи се и му протегна ръка, която той сърдечно пое. Притисна я отгоре с другата си ръка и я задържа малко по-дълго, отколкото тя очакваше.

— Беше удоволствие да се запозная с вас, шерифе. Усмихна й се и Жулиета промърмори нещо неразбираемо в отговор.

21

На следващата сутрин Жулиета пристигна рано в службата, след като беше успяла да открадне малко повече от четири часа сън. Видя, че до компютъра я очаква пакет — малък пакет, опакован в хартия от дървесина и омотан в бели електрически проводници. Последното я накара да се усмихне и тя бръкна в гащеризона за универсалния си инструмент. Издърпа най-малкото му острие, пъхна го в скобата на един от електрическите проводници, бавно я разглоби и я запази невредима за бъдеща употреба. Тя си спомни неприятностите, които си беше навлякла в деня, когато като сянка на механик я бяха хванали да реже пластмасовата скоба от едно електрическо табло. Уокър, който още тогава беше стар мърморко, й се беше развикал за това прахосничество. След което й беше показал как да разхлаби малката скоба, за да я запази за повторна употреба.