Читать «Тел» онлайн - страница 89

Когато светлината на устройството започна да примигва, тя го намери на екрана. В него откри множество папки и файлове — малкото устройство за данни сигурно беше натъпкано до горе с тях. Тя се запита дали Скоти изобщо е спал миналата нощ.

Най-отгоре в списъка с главните директории имаше файл, наречен „Джулс“. Тя го натисна и пред нея се отвори кратък текстови файл, който очевидно беше от Скоти, но правеше впечатление, че не е подписан:

Ж.

Внимавай да не те хванат с това, ясно? Тук е всичко от компютрите на господин Лоумен в работата и у дома от последните пет години. Има купища информация, но не бях сигурен какво ти трябва и ми беше по-лесно да я копирам автоматично.

Задръж жиците — имам си предостатъчно.

(И си взех една курабийка. Надявам се да нямаш нищо против.)

Жулиета се усмихна. Прииска й се да се пресегне и да докосне думите с ръка, но те не бяха върху хартия и усещането нямаше да е същото. Затвори бележката и я изтри, след това почисти кошчето. Дори само първата буква от името й отгоре й се виждаше твърде много информация.

Тя се отдръпна от бюрото и надникна към кафетерията, която изглеждаше тъмна и празна. Още нямаше пет сутринта и известно време тя щеше да е сама на целия горен етаж. Първо прегледа структурата на директориите, за да види с какви данни си има работа. Всяка папка беше прилежно наименувана. Изглежда, че тя разполагаше с историята на работата на двата компютъра на Холстън — всяко натискане на клавиш в продължение на малко повече от пет години. Всичко беше подредено по дата и час. Жулиета се почувства затрупана от количеството информация — беше много повече, отколкото можеше да се надява да прерови, дори и цял живот да се занимаваше с това.

Но поне я имаше. Отговорите, от които се нуждаеше, бяха някъде тук, вътре, между всички тези файлове. И това беше добре. Тя се почувства по-добре, дори и само като знаеше, че ключът към тази загадка, към решението на Холстън да отиде да почиства, сега може да се събере в дланта й.

Вече няколко часа пресяваше информацията, когато персоналът на кафетерията се появиха с клатушкане и започнаха да почистват бъркотията от миналата вечер и да приготвят закуската. Едно от най-трудните неща за нея горе на върха бе да свикне със строгия график, спазван от всички. Нямаше трета смяна. Почти нямаше и втора смяна с изключение на персонала за вечерята. Дълбоко долу машините не спяха и работниците също. Работните екипи често оставаха за допълнителни смени и Жулиета беше свикнала да оцелява с по няколко часа сън на нощ. Номерът беше от време на време да почиваш, за да не се изтощиш напълно — просто да се облегнеш на стената със затворени очи за петнайсетина минути, достатъчно дълго, за да контролираш умората.