Читать «Тел» онлайн - страница 81

Но когато стъпките на Бърнард се отдалечиха и тя го чу да казва нещо неразличимо на заместник Марнс, Жулиета усети как я изпълва нова решителност. Беше както когато се изправеше пред ръждясал болт, който отказваше да помръдне.

Нещо в непоклатимата скованост и нежелание на болта да се развърти караше Жулиета да стисне зъби. Тя беше стигнала до убеждението, че няма винтове и гайки, които да не може да развие, и се бе научила да ги напада с грес и огън, със специална смазка и груба сила. С достатъчно планиране и упоритост накрая те винаги поддаваха.

Тя заби със сила разклатената игла в плата на гърдите си и я закопча за кукичката на гърба. Гледката на звездата върху гащеризона й се стори нереална. В краката й имаше цяла дузина папки, които изискваха нейното внимание, и за пръв път, откакто беше пристигнала горе на върха, Жулиета почувства, че това е нейна работа. Работата в Механичния беше зад гърба й. Беше оставила мястото в далеч по-добро състояние, отколкото го беше заварила, и се беше задържала достатъчно дълго, за да чуе почти безшумното жужене на поправения генератор и да види как въртящият се вал е така идеално подравнен, че човек не може да разбере дали изобщо се върти. И сега тя беше изминала пътя до върха, за да открие, че тук тракат, тропат и стържат друг вид зъбни колела и тяхното разместване разяжда истинския двигател на силоза, точно както я беше предупредила Джанс.

Тя остави папките както бяха и вдигна тази на Холстън — досието, което тя дори не би трябвало да разглежда, но без което не можеше, и отвори вратата на килията. Вместо да се върне в кабинета си, тя първо отиде в другата посока, към жълтата стоманена врата на въздушния шлюз. Надникна през стъклото, разделено на три панела, за десети път през последните няколко дни и си представа как мъжът, когото беше заместила, стои вътре, облечен в един от онези смешно тромави костюми, и чака вратата да се отвори. Какви мисли минаваха през ума на човек, на когото му предстои да бъде прокуден? Едва ли бе просто страх, защото Жулиета достатъчно често го беше изпитвала. Сигурно бе нещо повече от това — някакво единствено по рода си усещане, спокойствие преди болката или безчувственост след ужаса. Тя си каза, че въображението не може да се справи със задачата да проумее необичайните и непознати усещания. Можеше само да намалява и увеличава онова, което вече му е познато. Беше като да разкажеш на някого какво представлява сексът или оргазмът — невъзможно. Но веднъж след като сам го почувстваш, можеш да си представиш различни степени на това усещане.

Беше същото като цветовете. Можеш да опишеш един нов цвят само като използваш вече видените нюанси. Можеш да смесиш познатото, но не можеш да създадеш нещо странно от нищото. Така че навярно само онези, които почистваха, можеха да разберат какво е усещането да стоят там треперещи — или пък без изобщо да са уплашени, — докато очакват смъртта си.