Читать «Тел» онлайн - страница 7

— Алисън никога не е заплашвала, че няма да го направи — напомни й Холстън, макар да знаеше какво има предвид Джанс.

Той самият беше сигурен, че Алисън няма да забърше лещите. И сега, докато седеше на същата тази пейка, си помисли, че разбира през какво е трябвало да премине тя. Имаше по-важни неща от мислите за почистването. Повечето хора, изпратени навън, бяха хванати да вършат нещо нередно и бяха неприятно изненадани да се озоват в тази килия и да очакват само след няколко часа да се изправят пред наказанието си. Когато казваха, че няма да изпълнят онова, за което „са изпратени, те го правеха, изпълнени от желание за мъст. Но Алисън, а сега и Холстън имаха по-големи грижи. Дали щяха да почистят, или не, беше без значение, бяха дошли тук, защото по някакъв ненормален начин искаха да бъдат тук. Единственото, което ги интересуваше, беше любопитството към всичко това. Любопитството към външния свят и към онова, което се крие зад картината, проектирана върху екраните на стените.

— И така, смяташ ли да го направиш, или не? — директно го попита Джанс и отчаянието й беше очевидно.

— Ти самата го каза — сви рамене Холстън. — Всички го правят. Трябва да има някаква причина за това, нали?

Той се престори, че не го е грижа и че не го интересува причината защо почистват, но беше прекарал по-голямата част от живота си и особено последните три години, измъчвайки се над въпроса защо го правят. Това го подлудяваше. И ако отказът му да отговори на кмета причиняваше болка на онези, които бяха убили жена му, то това не го тревожеше особено.

Джанс неспокойно движеше дланите си нагоре-надолу по прътите на решетката.

— Мога ли да им кажа, че ще го направиш? — попита тя.

— Или им кажи, че няма да го направя. Не ме е грижа. Мисля, че им е все едно какъв ще е отговорът.

Джанс не каза нищо. Холстън вдигна поглед към нея и кметът кимна.

— Ако си промениш решението за храната, уведоми заместник Марнс. Той ще остане на бюрото си през цялата нощ, каквато е традицията…

Не беше нужно да го казва. Очите на Холстън се напълниха със сълзи, когато си спомни за тази част от предишните си задължения. Беше зад бюрото, когато преди дванайсет години Дона Паркинс беше осъдена на чистенето и преди осем години, когато беше дошъл редът на Джак Брент. И беше прекарал нощта, вкопчен в решетките, въргаляйки се на пода като пълна развалина преди три години, когато беше настъпило времето на жена му.

Кмет Джанс се обърна да си върви.

— Шериф — промърмори Холстън, докато тя все още го чуваше.

— Моля? — Джанс се спря от другата страна на решетките, а сивите й рунтави вежди бяха надвиснали над очите й.

— Сега е шериф Марнс — напомни й Холстън, — а не заместник.

Джанс почука с кокалче върху прътите на решетката.

— Хапни нещо — посъветва го тя. — Няма да те обиждам, като ти предложа да поспиш малко.

3

Три години по-рано

— Не може да бъде! — възкликна Алисън. — Скъпи, чуй това. Няма да повярваш! Знаеше ли, че е имало повече от един бунт?