Читать «Тел» онлайн - страница 6

— Е — прочисти гърлото си Джанс, — няма да те питам защо си избрал това. Просто ще приема, че тук се чувстваш нещастен.

Холстън срещна погледа й и видя влагата в очите й, преди тя да примигне и да успее да я скрие. Джанс изглеждаше по-слаба от обикновено и широкият гащеризон й придаваше комичен вид. Бръчките по шията й и около очите бяха по-дълбоки, отколкото ги помнеше. По-тъмни. Той реши, че дрезгавината в гласа й е от искрено съжаление, а не се дължи просто на възрастта или дажбата й тютюн.

Внезапно Холстън се видя през нейните очи — един съсипан мъж, седнал на разнебитената пейка, с кожа, сивееща от бледите отблясъци на мъртвия свят зад гърба му. Гледката го замая. Зави му се свят и той трескаво затърси нещо, за което да се хване — нещо, което има смисъл. Опасният обрат в живота му му изглеждаше като сън. Нищо от случилото се през последните три години не му се струваше истинско. Вече нищо не изглеждаше истинско.

Той се обърна отново към жълтеникавокафявите хълмове. Стори му се, че с крайчеца на окото си зърна как още един пиксел умря и стана яркобял. Беше се отворил още един малък прозорец, беше се появила още една незамъглена гледка към илюзия, в която беше започнал да се съмнява.

„Утре ще бъде денят на моето съмнение, дори и да умра там“ — раздразнено си каза Холстън.

— Твърде дълго съм кмет — промълви Джанс.

Холстън я погледна и видя, че сбръчканите й ръце стискаха прътовете на студената стоманена решетка.

— Знаеш ли, нашите архиви не стигат до самото начало. Те се простират само до бунта преди век и половина, но оттогава няма друг кмет, който да е изпратил толкова много хора да чистят, колкото съм изпратила аз.

— Съжалявам за затрудненията, които ти причинявам — сухо рече Холстън.

— Просто искам да кажа, че това не ми доставя удоволствие. Никакво удоволствие.

— Но ще си първата, която утре вечер ще наблюдава ясно залеза, нали?

Холстън прокара ръка по масивния екран.

Ядоса се от начина, по който прозвучаха думите му. Той не беше разгневен заради смъртта, живота или каквото там го очакваше, но все още негодуваше заради съдбата на Алисън. Продължаваше да смята, че фаталните събития в миналото можеха да бъдат избегнати, дълго след като се бяха случили.

— Утре всички ще си получите гледката — промълви той повече на себе си, отколкото на кмета.

— Това не е никак справедливо — възрази Джанс. — Законът си е закон. Ти го наруши. Знаел си, че го нарушаваш.

Холстън сведе поглед към краката си. Двамата позволиха на тишината да се настани помежду им. Накрая кметът Джанс беше тази, която я наруши.

— Все още не си заплашил, че няма да доведеш нещата докрай. Някои от останалите се опасяват, че може и да не извършиш почистването, защото не казваш, че няма да го направиш.

Холстън се засмя.

— Щяха ли да се почувстват по-добре, ако бях казал, че няма да почистя сензорите? — Той поклати глава при мисълта за тази безумна логика.

— Всички, които някога са седели тук, са казвали, че няма да го направят — обясни му Джанс. — Но въпреки това го правят. Свикнали сме да очакваме това…