Читать «Тел» онлайн - страница 66

Вратата на кабинета на заместника изскърца на пантите си, които отдавна е трябвало да бъдат смазани с грес. Джанс се опита да седне и да се взре в тъмното, но мускулите я боляха твърде много, а очите й бяха прекалено стари. Тя искаше да извика и да увери домакините си, че е добре и не й е нужно нищо, но вместо това само се ослушваше.

Стъпките се доближиха до нея, почти недоловими върху износения килим. Нямаше думи, а само скърцането на стари стави, приближаващи към леглото, повдигането на скъпите благоуханни чаршафи и взаимното разбиране между два живи призрака.

Дъхът на Джанс замря в гърдите й. Ръката й затърси опипом китката, която беше сграбчила чаршафите й. Плъзна се в малкото сгъваемо легло, за да направи място, и го придърпа до себе си.

Марнс обгърна кръста й с ръце и се намести под нея, докато кракът й не се озова върху неговия, а ръцете й — на врата му. Тя усети как мустакът му докосва бузата й и чу как устните му нежно целуват ъгълчето на нейните.

Джанс обхвана с ръце лицето му и зарови своето в рамото му. Тя заплака като ученичка, като нова сянка, която се чувства изгубена и уплашена от необятността на мястото и ужасяващата работа. Плачеше от страх, но скоро той изчезна. Разтопи се така, както отшумя и умората в гърба й под разтривките на ръцете му. Изчезна, заменен от вцепененост, и после, след цяла вечност от потръпващи ридания, усещанията взеха връх.

Джанс се почувства жива в кожата си. Тя усети изтръпването от докосването на плътта в плът, от допира на твърдите му ребра, от ръцете си върху рамото му и от неговите — върху бедрата й. След това сълзите дойдоха като някакво радостно избавление, като оплакване за изгубеното време, като добре дошла тъга по един момент, който твърде дълго е бил забавян, но най-сетне бе тук, и който ръцете й бяха прегърнали и стискаха здраво.

Тя заспа така, изтощена от нещо повече от изкачването, но нищо повече от няколко треперливи целувки, преплетени ръце, прошепнати думи на нежност и признателност. После дълбините на съня я придърпаха и умората в ставите и костите й отстъпи пред дрямката, която тя не желаеше, но от която крайно се нуждаеше. За пръв път от десетилетия тя заспа, прегърнала мъж, и се събуди в легло, което беше познато празно, но със сърце, което беше странно пълно.

По средата на четвъртия им и последен ден на изкачване те наближиха средните етажи на Информационния отдел. Джанс откри, че спира по-често, за да пие вода и да разтрива мускулите си не толкова от умората, която се преструваше, че изпитва, колкото заради опасенията от срещата с Бърнард, заради страха, че пътуването им ще свърши.