Читать «Тел» онлайн - страница 54

— Съжалявам за партньора ти — каза тя и погледна надолу към показанията на няколко устройства.

Сетне се обърна и започна да разучава Марнс. Джанс видя, че под потта и мръсотията тази жена е красива. Лицето й беше строго и слабо, а очите — блестящи. Отдалече се виждаше, че има остър ум. И тя гледаше Марнс с истинско съчувствие, което ясно личеше в сключените й вежди.

— Наистина ужасно съжалявам — повтори тя. — Той изглеждаше добър човек.

— Най-добрият — промълви Марнс сподавено.

Жулиета кимна, сякаш думите му изчерпваха всичко, което трябваше да бъде казано. Тя се обърна към Джанс.

Усещате ли тази вибрация, кмете? Получава се, когато съединителят се разминава с едва два милиметра. Ако мислите, че тук се усеща силно, трябва да си сложите ръцете върху корпуса. Пръстите ви веднага ще изтръпнат. А ако ги задържите достатъчно дълго, костите ви ще започнат да тракат така, все едно се разпадате.

Тя се обърна и се пресегна между Джанс и Марнс, за да задейства масивен превключвател, след това се обърна отново към контролното табло.

— Сега си представете на какво е подложен този генератор, когато се тресе по този начин. Зъбците в трансмисията започват да стържат един в друг, малки стружки метал се въртят в маслото като зрънца от шкурка. Докато се усетите, стоманата се пръсва на парчета и оставаме без енергия, като се изключи онази, която можем да получим от резервното захранване.

Джанс затаи дъх.

— Искаш да ти намерим помощник ли? — попита Марнс.

Жулиета се засмя.

— Това не е нещо ново или различно от проблема, с който се сблъсква всяка смяна. Ако резервното устройство не беше разглобено за нови набивки и ако можехме да изкараме седмица на половин мощност, щях да извадя този съединител, да го настроя и генераторът да се върти като нов. — Тя стрелна с поглед Джанс. — Но тъй като имаме нареждане за пълна мощност, без прекъсвания, това не може да се случи. Затова ще продължа да затягам болтовете, докато те все така се опитват да се разхлабят, и ще се мъча да открия подходящите обороти, така че той да продължи да пее горе-долу прилично.

— Когато подписах тази заповед, нямах представа… — понечи да каже кметът.

— А пък аз си мислех, че съм опростила достатъчно доклада си, че да стане ясно — прекъсна я Жулиета.

— Колко време имаме, преди да възникне повреда?

Джанс внезапно осъзна, че не тя беше тук, за да интервюира тази жена. По-скоро се случваше обратното.

— Колко време? — Жулиета се засмя и поклати глава, след което направи последни настройки и се обърна с лице към тях, скръстила ръце. — Може да се случи и в момента. Могло е да стане преди сто години. Важното е, че ще се случи, а може да бъде избегнато. Целта не трябва да е това място да бръмчи, докато сме живи — тя погледна многозначително Джанс — или докато трае настоящият ни срок. Ако целта не е да направим така, че да работи вечно, най-добре още сега да си събираме багажа.

Джанс забеляза как Марнс замръзна при тези думи. Усети и как собственото й тяло реагира и по кожата й премина хлад. Последното изречение на Жулиета беше опасно близо до измяната. Метафората в него не спасяваше положението.