Читать «Тел» онлайн - страница 52

Докато се спускаха, Джанс чуваше засилващо се бучене. Когато напуснаха стълбището на сто четирийсет и втория, подминаха някакво странно приспособление в просторна стая. Стоманено рамо, голямо колкото няколко души, задвижваше бутало през бетонния под. Джанс се позабави, за да погледа ритмичното му движение. Не знаеше какво е това.

— Това ли е генераторът? — попита.

Марнс се засмя по снизходителния начин, типичен за мъжете.

— Това е помпа — отвърна той. — Нефтен кладенец. Благодарение на нея можете да четете през нощта.

Той леко стисна рамото й, когато минаваше покрай нея, и Джанс веднага му прости, че й се е присмял. Тя забърза след него и младата сянка на Нокс.

— Генераторът е онова бучене, което се чува — добави Марнс. — Помпата изпомпва нефт, с който правят нещо в завод няколко нива по-долу и след това е готов за горене.

Джанс имаше бегла представа за всичко това — вероятно от някое събрание на комисията. Тя отново беше удивена каква голяма част от силоза е непозната дори за нея, която би трябвало — поне на теория — да го ръководи.

Настойчивата вибрация в стените се засилваше с приближаването им към края на залата. Когато момчето с оранжевата коса отвори вратите, звукът стана оглушителен. Джанс се поколеба дали да се приближи повече и дори Марнс, изглежда, се бавеше. Хлапето енергично им помаха да продължат и Джанс откри, че краката й пристъпват по посока на шума. Внезапно тя се зачуди дали момчето не ги води отвън. Беше нелогична и глупава идея, родена от представата за най-опасната заплаха, която изобщо можеше да си представи.

След като тя премина през прага, надничайки страхливо иззад Марнс, момчето остави вратата да се затвори и те се озоваха в капан под яростната атака на шума. Хлапето взе от един рафт до стената слушалки без кабели, висящи от тях. Джанс последва примера му и сложи един чифт и върху своите уши. Шумът заглъхна и тя продължи да го усеща само в гърдите и нервните си окончания. Зачуди се защо този рафт за слушалки се намира вътре в помещението вместо отвън.

Момчето махна с ръка и им каза нещо, но само устните му помръдваха. Последваха го през тесен тунел от стоманени решетки с под, който приличаше на площадките на всеки етаж от силоза. Когато коридорът зави, едната стена изчезна и беше заменена от парапет от три хоризонтални пръчки. От другата страна се издигаше машина, която беше отвъд представите на кмета. Беше голяма колкото целия й апартамент и кабинета, взети заедно. В началото й се стори, че нищо в нея не помръдва и не оправдава бумтенето, което усещаше в гърдите и по кожата си. Едва когато я заобиколиха, тя забеляза стоманения прът, който стърчеше от задната страна на устройството и се въртеше бясно, като изчезваше в друга масивна метална машина с огромни кабели, издигащи се към тавана.

Мощта и енергията в тази стая бяха осезаеми. Когато стигнаха до края на втората машина, Джанс най-сетне забеляза една самотна фигура, която работеше край нея. Млада жена, облечена в гащеризон и с каска на главата, от която се спускаше кестенява, сплетена на плитка коса. Беше се навела над гаечен ключ, който беше почти толкова дълъг, колкото тя беше висока. Присъствието й даваше ужасяващо ясна представа за размера на машините, но тя, изглежда, не се страхуваше от тях. Жената натисна с всички сили ключа, а тялото й беше ужасяващо близо до тътнещото устройство и напомни на Джанс за една стара детска приказка, в която мишка скубе косъм от измислено животно, наречено слон. Представата, че жена с такъв ръст би могла да поправя такава ужасяваща машина, изглеждаше абсурдна. Но тя продължи да наблюдава работата й, докато момчето сянка на Нокс се шмугна през вратата, изтича при нея и я дръпна за гащеризона.