Читать «Тел» онлайн - страница 53

Жената се обърна, без да се стряска, и присви очи към Джанс и Марнс. Тя избърса чело с опакото на едната си ръка, а с другата вдигна гаечния ключ и го подпря на рамото си. Погали сянката по главата и се отправи към посетителите. Джанс видя, че ръцете на жената са слаби и с добре очертани мускули. Тя не носеше долна риза, беше облечена само в синия гащеризон, изрязан на гърдите и разкриващ част от маслиновата й кожа, която лъщеше от пот. Имаше същия загар като фермерите, които работеха под лампите за стимулиране на растежа, но ако се съдеше по вида на дочените й дрехи, той спокойно можеше да се дължи и на смазка и мръсотия.

Тя спря пред Джанс и Марнс и им кимна. Усмихна се на Марнс, давайки знак, че го е познала. Не подаде ръка, за което Джанс й беше благодарна. Вместо това посочи към една врата до остъклена стена и се отправи натам.

Марнс я последва като послушно кученце, а Джанс тръгна подире му. Тя се обърна, за да се убеди, че сянката не се мотае в краката й, и го видя как вече тича обратно по пътя, по който бяха дошли. Косата му проблясваше на бледата светлина от лампите в генераторната зала. Що се касаеше до момчето, то беше изпълнило задълженията си.

Вътре в малката стая за управление шумът намаля. Той почти изчезна, когато затвориха плътно дебелата врата. Жулиета свали каската и заглушителите си и ги остави на една полица. Джанс също предпазливо отлепи своите от главата си, а когато чу, че от шума е останало само далечно бръмчене, ги свали изцяло. Стаята беше малка и пълна с метални повърхности и примигващи лампички. Никога не беше виждала нещо подобно. Стори й се странно, че е кмет и на тази стаичка, за която дори не подозираше, че съществува, и която със сигурност не би могла да управлява.

Докато звънтенето в ушите на Джанс постепенно утихваше, Жулиета завъртя няколко копчета, като наблюдаваше как едни малки стрелки помръдват под стъклените си циферблати.

— Мислех си, че срещата ни ще се проведе утре сутринта — каза тя и се съсредоточи напрегнато в работата си.

— Стигнахме по-бързо, отколкото очаквах.

Джанс погледна Марнс, който държеше слушалките си в ръце и неспокойно пристъпваше от крак на крак.

— Радвам се, че се срещаме отново, Джулс — рече той.

Тя кимна и се наведе напред, за да надникне през дебелия стъклен прозорец към огромните машини отвън, докато ръцете й се стрелкаха по широкото контролно табло, без да е необходимо да ги поглежда, и настройваха големи черни циферблати с избледнели бели знаци.