Читать «Тел» онлайн - страница 51

Джанс проследи как мъжът завъртя дъската и изписа имената им с четлив почерк, като събираше с дланта си праха от предишния слой тебешир отдолу. За Марнс той просто записа „Шериф“ и Джанс не го поправи.

— Знам, че е очаквала да дойдем по-късно — каза Джанс, — но се чудя дали може да се срещнем с Жулиета Никълс сега.

Пазачът на пункта се обърна и погледна зад себе си към електронния часовник, отбелязващ точното време.

— Остава още един час, докато се върне от генератора. Доколкото я познавам, може да са и два. Може да отидете в столовата и да я изчакате там.

Джанс погледна към Марнс, който сви рамене.

— Още не съм съвсем гладен — каза той.

— А може ли да се срещнем с нея на работното й място? Ще бъде добре да видим с какво се занимава. Ще направим всичко възможно да не пречим.

Пазачът сви рамене.

— Вие сте кметът. Не мога да ви откажа. — Той посочи с тебешира надолу по коридора и опашката от хора, които чакаха, се размърда нетърпеливо. — Отидете при Нокс. Той ще изпрати някой да ви отведе долу.

Човек трудно можеше да не забележи началника на Механичния. Нокс щедро запълваше най-големия гащеризон, който Джанс някога беше виждала. Тя се зачуди дали допълнителният дочен плат не струва повече пари и как ли човек успява да засити такъв голям търбух. Към това се добавяше и гъста брада. Не беше ясно дали той се усмихна, или намръщи, когато ги видя да се приближават. Беше спокоен и непоклатим като бетонна стена.

Джанс обясни защо са тук. Марнс го поздрави и тя осъзна, че вероятно са се срещали при последното посещение на заместника долу. Нокс я изслуша, кимна и след това изрева с толкова силен глас, че думите не се различаваха една от друга. Но явно означаваха нещо за някого, защото зад него се появи момче — слабовато хлапе с необикновено ярка оранжева коса.

— Отведигдолприджулс — изръмжа Нокс, като интервалите между думите бяха също толкова неразличими, колкото и пролуката в брадата му, където би следвало да е устата.

Момчето — малко дори и за сянка — махна с ръка и се стрелна нанякъде. Марнс благодари на Нокс, който не помръдна, и двамата с кмета последваха момчето.

Джанс забеляза, че коридорите в Механичния са дори по-тесни, отколкото на останалите места в силоза. Те се промъкваха през трафика в края на деня. Бетонните блокове от двете им страни бяха грундирани, но не и боядисани и когато ги докоснеше с рамо, усещаше грубата им повърхност. Над главите им се виждаха успоредни или преплитащи се водопроводни тръби и тръби за кабели. Джанс имаше усещането, че трябва да върви наведена въпреки петнайсетината сантиметра между главата й и тавана. Тя забеляза, че много от по-високите работници вървят приведени. Светлините над главата й бяха слаби и на голямо разстояние една от друга и създаваха непреодолимо усещане, че си в тунел, който навлиза все по-дълбоко и по-дълбоко в земята.

Момчето сянка с оранжевата коса ги водеше уверено по завоите и явно добре познаваше пътя. Стигнаха до квадратно стълбище с десни завои и слязоха още два етажа надолу.