Читать «Тел» онлайн - страница 291

— Моля ви, хора, кажете нещо. Тук е Жулиета. Чувате ли ме? Кажете нещо.

Тя погледна към Соло, подкрепяше го момчето, което го беше зашеметило.

— Мисля, че трябва да се изкачим по-нависоко. Хайде. Побързайте.

Разнесоха се стонове. Злощастните оцелели от силоз седемнайсет се държаха така, сякаш тя бе тази, която си е загубила ума. Но изкачваха тежко стълбите след нея. Темпото им се определяше от Соло, който се беше посъживил, след като хапна малко плодове и пийна вода, но колкото повече нива изкачваха, толкова по-бавен ставаше той.

— Къде са тези твои приятели, с които говорихме ние? — попита Риксън. — Могат ли да дойдат да ни помогнат? — Той изсумтя, когато Соло се наклони на една страна. — Тежък е.

— Няма да дойдат да ни помогнат — отвърна Жулиета. — От там до тук няма път.

Нито пък обратно, помисли си тя.

Стомахът й се присви от тревога. Трябваше да стигне до Информационния и да се обади на Лукас, за да разбере какво става. Трябваше да му каже колко ужасно са се объркали плановете й и как се проваля във всичко. Тя осъзна, че няма връщане назад. Нямаше как да спаси приятелите си. Нямаше как да спаси този силоз. Погледна през рамо. Предстоеше й живот на майка на тези деца сираци, деца, които бяха оцелели по неизвестни причини.

И сега цялата тежест щеше да падне върху нея. И върху Соло, но в по-малка степен. Вероятно той щеше да е още едно дете, за което да се грижи.

Бавно се изкачваха по поредния ред стъпала. Соло сякаш беше дошъл малко на себе си — имаше известен напредък, но все още им предстоеше много път.

Спряха на средните нива, за да ползват чистите тоалетни, в които обаче нямаше вода. Жулиета помогна на малките деца. Те не искаха да удовлетворяват естествените си нужди по този начин, предпочитаха да го правят в пръстта. Тя им обясни, че така е правилно и че само когато са в движение, се облекчават по този начин. Не им спомена за годините, които Соло беше прекарал, унищожавайки цели нива с апартаменти. Не им каза и за облаците мухи, които беше видяла.

Изядоха последните остатъци от храната си, но имаха достатъчно вода. Жулиета искаше да стигне до хидропониката на петдесет и шестия етаж, преди да спрат да пренощуват. Там имаше достатъчно храна и вода за останалата част от пътуването. Многократно опита да установи връзка по радиото, макар да бе насяно, че така изтощаваше батерията. Нямаше отговор. Не разбираше как изобщо бе успяла да се чуе с тях — вероятно всички силози използваха различна честота, по някакъв начин не установяваха връзка помежду си. Сигурно беше дело на Уокър — нещо, което той беше конструирал. Когато се върнеше в Информационния, дали щеше да може да разбере? Дали щеше да успее да се свърже с него или с Шърли? Не беше сигурна, а от мястото, където се намираше, Лукас нямаше как да разговаря с Механичния и да я свърже с тях. Беше го питала за това десетки пъти.