Читать «Тел» онлайн - страница 284

— Ще ви измъкна от тук — увери тя двете момичета. — Събирайте си нещата.

Едно от малките момчета се приближи до нея и остави чантата й наблизо. То слагаше разни неща в нея и й се извиняваше, когато Жулиета чу друго странно писукане.

Сега пък какво ставаше?

Тя попи устата си с кърпата, докато наблюдаваше как момичетата неохотно изпълняват заповедта на възрастен и събират нещата си, споглеждайки се, за да се уверят дали изобщо трябва да го правят. Жулиета чу от чантата й да се разнася някакво шумолене. Дръпна ципа и я отвори предпазливо, защото не знаеше какво може да живее в това леговище на плъхове, създадено от децата, когато чу тънък глас.

Той викаше името й.

Тя пусна кърпата и започна да рови в чантата между инструментите, бутилките с вода, под резервния гащеризон и чорапи, докато не откри радиостанцията. Зачуди се как ли Соло изобщо би могъл да й се обажда. Другото радио в костюма й беше съсипано…

— …моля те, кажи нещо — изсъска радиостанцията. — Жулиета, там ли си? Тук е Уокър. Моля те, за бога, отговори ми…

75

Силоз 18

— Какво се е случило? Защо не отговарят? — Погледът на Кортни се местеше между Уокър и Шърли, сякаш някой от тях трябваше да знае.

— Да не е повредено? — Шърли вдигна малката скала с чертите, отбелязани с боя върху нея, и се опита да разбере дали случайно не са я мръднали. — Уок, да не сме го счупили?

— Не, още е включено — отвърна той.

Вдигна слушалките до бузата си и започна да оглежда различните компоненти.

— Хора, не знам още колко ни остава — каза Кортни, като наблюдаваше през прозореца сцената в генераторната зала.

Шърли се изправи и погледна към таблото за управление при главния вход. Дженкинс и някои от хората му бяха вътре с пушки на раменете и крещяха на останалите. Заради звукоизолацията беше невъзможно да се чуе какво става.

— Ало? — изпращя глас откъм ръцете на Уокър.

Думите сякаш се процеждаха през пръстите му.

— Кой е там? — попита той, като натисна превключвателя. — Кой е?

Шърли побърза да застане до Уокър. Тя невярващо хвана ръката му и изкрещя:

— Жулиета!

Уокър вдигна ръка и се опита да накара и нея, и Кортни да замълчат. Трепереше, докато опипваше детонатора. Накрая успя да щракне червения превключвател.

— Джулс? — Старият му глас беше станал дрезгав и Шърли стисна ръката му. — Ти ли си?

Настъпи пауза, след което от високоговорителите се чу ридание.

— Уок? Уок, ти ли си? Какво става? Къде си? Мислех си…

— Къде е тя? — прошепна Шърли.

Кортни наблюдаваше и двамата с отворена уста, сложила длани върху страните си.