Читать «Тел» онлайн - страница 286

— Какво беше това? — попита Жулиета. — Къде сте, приятели?

— В контролната стая. — Шърли вдигна поглед към Кортни, чиито очи бяха разширени от страх. — Джулс, нямаме много време. Аз… — Искаше да й каже толкова много неща, искаше да й каже за Марк, но имаше нужда от повече време и единственото, което успя да изрече, бе: — Нападат ни. Радвам се, че си добре.

— О, за бога, накарай ги да спрат — пропука радиото. — Стига толкова битки! Шърли, чуй ме…

— Няма значение — прекъсна я Шърли, докато натискаше бутона и бършеше страните си. — Те няма да спрат.

Стрелбата се приближаваше. Изстрелите се чуваха ясно през вратата. Хората й умираха, докато тя трепереше от страх в контролната стая и разговаряше с един призрак. Хората й умираха.

— Погрижи се за себе си — каза Шърли.

— Почакай!

Шърли предаде слушалките на Уокър. Тя се присъедини към Кортни до прозореца и започна да наблюдава как хората, свити от другата страна на парапета, бяха покосявани. Виждаше проблясването и потрепването на оръжейните дула, подпрени на парапета. Някои от облечените в синьо хора на Механичния лежаха неподвижно на земята. Разнесоха се още глухи гърмежи и слабо тракане в далечината.

— Джулс! — Уокър бърникаше настройките на радиото.

Крещеше името й и все още се опитваше да говори с нея.

— Дай ми да говоря с тях! — извика Жулиета с глас, който се чуваше сякаш от безкрайно далеч. — Уок, защо чувам теб, но не и тях? Трябва да говоря със заместниците, с Питър и Ханк. Уок, как успя да ми се обадиш? Трябва да говоря с тях!

Разтърсван от ридания, Уокър й говореше нещо за поялници и за лупите си. Старецът плачеше, обгърнал с ръце своите платки и жици като разстроено дете, шепнеше им и ги люлееше в обятията си, а солените му сълзи опасно капеха върху нещото, което беше конструирал.

Той говореше на Жулиета и хълцаше, докато още мъже в синьо падаха с прострени ръце върху парапета, а неадекватните им пушки безшумно се търкаляха върху пода. Хората, заради които те живееха в ужас в продължение на месец, бяха вътре. Всичко беше свършило. Шърли намери ръката на Кортни. Двете се прегърнаха и гледаха безпомощно случващото се. Зад гърбовете им риданията и налудничавото бръщолевене на стария Уок се смесваха с приглушения пукот на оръжейната стрелба, който наподобяваше тракането на машина, която се е разцентровала и е извън контрол…

76

Силоз 18

Лукас се заклати върху обърнатата кофа за боклук. Върховете на обувките му правеха вдлъбнатини в меката пластмаса и той имаше чувството, че всеки момент тя ще изхвръкне изпод краката му или ще се строши под тежестта му. Той се хвана за горната част на сървър дванайсет, за да запази равновесие. Дебелият слой прах отгоре му подсказа, че са минали години, откакто някой е идвал тук със стълба и парцал, за да почисти. Притисна нос към вентилационния отвор на климатичната инсталация и отново си пое дъх.

Близката врата изпиука и резетата изщракаха, докато се прибираха в касата. Масивните панти помръднаха с леко скърцане и тежката врата се отвори навътре.