Читать «Тел» онлайн - страница 268

Жулиета замръзваше. Едва успяваше да си поеме дъх. След като разряза костюма на гърдите, тя заизвива краката си, за да ги измъкне през дупката, завъртя задницата на костюма пред себе си и се опита да разлепи велкрото.

Пръстите й бяха твърде безчувствени, за да успее да го направи. Вместо това прокара ножа през мястото, където беше залепено велкрото, и започна да го реже, докато не откри ципа.

Накрая, след като стисна пръсти до побеляване, тя освободи яката и махна костюма от себе си. Това нещо тежеше двойно повече с цялата тази вода в него. Тя остана в двата пласта долен костюм, все още мокра до кости и трепереща. Държеше ножа в ръката си, която се тресеше. До нея лежеше тялото на един добър човек — човек, оцелявал след всички трудности, пред които го беше изправил този гаден свят, преди тя да се появи.

Жулиета се приближи до Соло и сложи ръка на шията му. Ръцете й бяха ледени. Не напипваше пулса му и не беше сигурна дали изобщо ще може да го направи. Със замръзналите си пръсти едва усещаше, че го докосва.

Тя мъчително се изправи на крака, като за малко не се строполи отново, и се хвана за парапета на площадката. Отправи се със залитане към компресора, защото знаеше, че трябва да се стопли. Изпитваше силно желание да заспи, но й беше ясно, че ако го направи, никога няма да се събуди.

Бидонът с гориво беше все още пълен. Тя се опита да свали капачката, но ръцете й бяха безполезни. Бяха безчувствени и се тресяха от студа. Дъхът й образуваше пред нея облачета от пара, което смразяващо й напомни, че губи малкото й останала телесна топлина.

Тя сграбчи ножа. Като го държеше с две ръце, опря върха му в капачката. Плоската му дръжка беше по-лесна за хващане от пластмасовата капачка. Завъртя ножа и сцепи капачката. След като я разхлаби, издърпа ножа и направи останалото с ръце, като остави острието в скута си.

Наклони бидона над компресора и намокри големите гумени колела, шасито и целия мотор. Така или иначе, нямаше да го използва никога повече — не смяташе да разчита на него или на каквото и да било друго за въздуха си. Остави все още полупълния бидон и го плъзна встрани от компресора, като го бутна с крак. Горивото се стичаше по решетката и мелодично капеше върху водата долу. Звукът отекваше между бетонните стени на стълбището и цветният токсичен разлив върху водната повърхност започна да се уголемява.

Тя замахна с ножа, насочила тъпата му част надолу, и го удари в металните ребра на топлообменника. При всеки удар дърпаше ръката си назад, очаквайки, че ще избухнат пламъци. Но не се получаваше искра. Удари по-силно, макар че никак не искаше да повреди скъпоценния си инструмент и единственото си средство за защита. Неподвижното тяло на Соло й напомняше, че може да има нужда от ножа, ако успее да оцелее след смъртоносния студ…