Читать «Тел» онлайн - страница 269

Острието удари странично, чу се леко пукане, по ръката й премина топлина и плисна върху лицето й.

Жулиета пусна ножа и размаха ръка, но тя не гореше. Затова пък компресорът беше в пламъци. Част от решетката също.

Когато пламъкът започна да замира, тя грабна бидона и плисна от него още малко гориво. Беше възнаградена с големи оранжеви огнени езици, които се издигнаха във въздуха. Гумите се пукнаха, докато горяха. Жулиета се строполи близо до огъня и усети топлината на пламъците, които танцуваха по цялата метална машина. Започна да се съблича, като от време на време поглеждаше към Соло. Обеща си, че няма да остави тялото му тук, щеше да се върне за него.

Крайниците й започнаха да си възвръщат чувствителността — в началото постепенно, но после с пареща болка. Както беше гола, тя се сви на топка до малкия и слаб огън. Разтри ръцете си и започна да духа върху дланите си. Наложи й се на два пъти да подхранва гладния огън. Само колелата горяха както трябва и благодарение на тях не й се наложи отново да прави искра. Чудната топлина успя да пропълзи донякъде по решетката на площадката и така затопли голата й кожа на местата, където тя се докосваше до метала.

Зъбите й тракаха много силно. Жулиета погледна стълбището и през тялото й премина един нов страх — страхът, че всеки момент от него може да се разнесе тропотът на спускащи се надолу обувки, че е в капан между останалите оцелели и ледената вода. Тя взе ножа си и го протегна пред себе си с две ръце, като се опита с усилие на волята да се застави да не трепери толкова.

Когато мярна отражението на лицето си в острието, тя се разтревожи още повече. Изглеждаше бледа като призрак. Устните й бяха посинели, около очите й имаше тъмни кръгове и изглеждаха хлътнали. Тя почти се засмя, когато видя как трепери устата й и как тракат зъбите й. Побърза да застане по-близо до огъня. Оранжевата светлина танцуваше върху острието на ножа, неизгорялото гориво капеше върху водата и образуваше сребристи петна върху цветната й повърхност.

Когато последните остатъци от бензина изгоряха и пламъците намаляха, Жулиета реши да действа. Все още трепереше, но в дълбините на шахтата, толкова далеч от електричеството на Информационния, беше студено. Тя опипа двата черни долни костюма, които беше свалила. Беше оставила единия от тях на купчина и той все още беше подгизнал. Другият поне беше опънат — ако беше разсъждавала трезво, щеше да го окачи да съхне. Бе влажен, но беше по-добре да го облече и да го изсуши с тялото си, отколкото да позволи на студения въздух да изсмуче топлината от тялото й. Пъхна краката си вътре, с мъка успя да мушне ръцете си в ръкавите и след това вдигна ципа отпред.

Върна се при Соло, стъпвайки върху босите си, безчувствени и несигурни ходила. Този път успя да опипа шията му. Беше топла. Не можеше да си спомни колко дълго тялото остава в това състояние. След това усети слабото и бавно туптене в шията му. Сърцето му биеше.