Читать «Тел» онлайн - страница 266

Лукас кимна, без да пророни нито дума. Изчака Бърнард да си отиде и приглушеният металически звук в далечината да му подскаже, че решетката е обратно на мястото си, преди да отиде в кабинета и да погледне голямата схема, онази със задрасканите силози. Хвърли поглед към силоз едно и се зачуди кой ли, по дяволите, ръководи всичко това и дали той също може да даде разумно обяснение на действията си, като се оправдае, че те са му били натрапени и той всъщност не е виновен, а просто е следвал нещо, което е наследил — извратена игра с шибани правила, относно чието съществуване почти всички са държани в неведение.

Кои, по дяволите, бяха тези хора? Можеше ли да види себе си като един от тях?

Как така Бърнард не разбираше, че той самият е един от тях?

71

Силоз 18

Вратата на генераторната зала се затръшна след нея и приглуши пукота на изстрелите до далечно тракане. Носена от уморените си крака, Шърли се затича към контролната стая, без да обръща внимание на приятелите и колегите си, които я питаха какво става навън. След силния взрив и спорадичната стрелба те стояха свити край стените и зад парапета. Преди да стигне до контролната стая, тя видя върху главния генератор няколко работници от втората смяна, които се занимаваха с масивната изпускателна тръба на боботещата машина.

— Взех го! — с хриптящ глас извика Шърли и затръшна след себе си вратата на стаята за управление.

Кортни и Уокър вдигнаха поглед от пода. Широко отворените очи и увисналата челюст на Кортни подсказаха на Шърли, че е пропуснала нещо.

— Какво? — попита тя и подаде двата предавателя на Уокър. — Чу ли го? Уок, тя знае ли?

— Как е възможно това? — попита Кортни. — Как е оцеляла тя? И какво се е случило с лицето ти?

Шърли докосна устната си и наранената си брадичка. Пръстите й се покриха с кръв. Избърса устата си с ръкава на ризата.

— Ако това проработи — промърмори Уокър, докато въртеше в ръцете си единия предавател, — можем да попитаме самата Джулс.

Шърли се обърна и погледна през прозореца към генераторната зала. Дръпна ръкава от лицето си.

— Какво правят Карл и останалите с изпускателната тръба? — попита тя.

— Имат някакъв план да я пренасочат — отвърна Кортни.

Тя стана от пода, а Уокър се захвана да запоява нещо. Миризмата й напомни за неговата работилница. Той мърмореше за зрението си, когато Кортни се присъедини към Шърли до прозореца.

— Да я пренасочат накъде?

— Към Информационния. Поне Хелайн каза така. Охлаждането за тяхната сървърна зала минава през тавана тук, преди да тръгне нагоре по шахтата на Механичния. Някой е забелязал на схемата колко са близо и е измислил начин как да отвърнем на удара от тук.

— Значи ще ги задушим с нашите изгорели газове? — разтревожи се Шърли.

Тя се запита какво ли би казал Нокс, ако беше още жив и командваше той. Сигурно проблемът не беше във всичките онези мъже и жени, които седяха зад бюрата си там, горе.

— Уок, след колко време ще можем да говорим? И да се опитаме да се свържем с нея?

— Почти съм готов. Проклетите лупи…

Кортни сложи ръка върху рамото на Шърли.