Читать «Тел» онлайн - страница 26

— Госпожо?

Кмет Джанс отмести поглед от гледката на мъртвите хълмове, които люлееха в прегръдките си наскоро загиналия шериф. Тя се обърна и видя, че заместник Марнс е застанал до нея.

— Да, Марнс?

— Поискахте да ви ги донеса.

Марнс сложи върху масата в кафетерията три папки от дебела кафява хартия и след това ги плъзна към нея през разхвърляните трохи и петна от сок след снощното празненство по случай почистването. Джанс остави плетивото си и неохотно се пресегна към папките. Онова, което наистина искаше, бе да остане сама малко по-дълго и да наблюдава как редовете от бримки се превръщат в нещо ново. Искаше да се наслади на спокойствието и тишината на този неопетнен изгрев, преди мръсотията и годините да го притъпят, преди останалите от горната част на силоза да са се събудили, да са изтрили съня от очите си и петната от съвестта си, за да се съберат около нея на своите пластмасови столове и да попият гледката.

Но дългът зовеше. Сама беше избрала да е кмет, а силозът се нуждаеше от шериф. Затова Джанс остави настрани собствените си желания и нужди и претегли в ръка папките. Погали първата и след това сведе поглед към ръцете си с нещо средно между болка и приемане. Изглеждаха толкова сухи и сбръчкани, колкото и хартията, която се подаваше от папките. Тя вдигна очи към заместник Марнс, чиито бели мустаци все още бяха прошарени тук-там с черно. Спомни си времето, когато беше обратното, когато високото му и слабо телосложение говореше за енергичност и младост, а не за изтощение и крехкост. Все още беше красавец, но само защото го познаваше отдавна и старите й очи го помнеха такъв, какъвто беше.

— Знаеш ли — каза му тя, — този път можем да го направим различно. Можеш да ми позволиш да те повиша в шериф, да си намериш заместник и да постъпим както е редно.

— Заместник съм почти толкова дълго, колкото вие сте кмет, госпожо — засмя се Марнс. — Вече не се надявам на нищо друго, освен да умра някой ден.

Джанс кимна. Едно от нещата, които харесваше в Марнс, бе, че мислите му бяха толкова черни, че в сравнение с тях нейните собствени изглеждаха блестящо сиви.

— Опасявам се, че този ден бързо наближава и за двама ни — отбеляза тя.

— Предполагам, че това е самата истина. Никога не съм имал намерение да надживея толкова много хора. И със сигурност не вярвам да надживея вас. — Марнс поглади мустака си и се зазяпа в гледката отвън.

Джанс му се усмихна, отвори най-горната папка и се зае да изучава първата биография.

— Това са трима добри кандидати — продължи Марнс. — Точно както ми поискахте. Ще се радвам да работя с когото и да е от тях. Жулиета — мисля, че нейното досие е средното — би била първият ми избор. Работи долу в Механичния. Не се качва много нагоре, но аз и Холстън… — Марнс направи пауза и се прокашля.

Джанс го погледна и видя, че очите на заместника се бяха насочили към онази тъмна извивка на хълма. Той сложи ръка на устата си и се престори, че се е закашлял.