Читать «Тел» онлайн - страница 25

След като направи своя избор и извади дървените кости от кожената им хватка, Джанс взе голямо кълбо памучна прежда. Докато го претегляше в дланта си, тя си помисли, че не е за вярване, че ръцете й могат да превърнат една такава плетеница от усукани нишки в нещо подредено и полезно. Тя затърси края на преждата, като разсъждаваше за появата на нещата. В момента пуловерът й не беше нищо повече от кълбо прежда и мисъл. Ако се върнеше още назад, някога той е бил памучни влакна, разцъфнали във фермите с пръст, които са били изтеглени, почистени и усукани в дълги нишки. Още по-рано самата субстанция на памучното растение можеше да бъде проследена до онези души, които почиваха в почвата и захранваха корените със собствената си кожа, докато въздухът над тях беше нагрят с величествената сила на мощните осветителни тела за стимулиране на растежа.

Джанс поклати глава, като усети колко е скована. Колкото повече остаряваше, толкова по-често съзнанието й се насочваше към смъртта. В края винаги беше мисълта за смъртта.

С умело и отработено движение тя направи примка от преждата около върха на едната игла и оформи с пръсти мрежа във формата на триъгълник. Върхът на иглата танцуваше в този триъгълник и нанизваше бримки от преждата. Това беше любимата й част от плетенето. Харесваше да поставя началото. Първия ред. От нищото се появяваше нещо. Тъй като ръцете й сами знаеха какво да правят, тя можеше спокойно да поглежда нагоре и да наблюдава как поривите на сутрешния вятър гонят облаци прах надолу по склона на хълма. Днес облаците бяха ниски и заплашителни. Бяха надвиснали като загрижени родители над стрелкащите се вихрушки от вдигната от вятъра пръст, които се въртяха като палуващи деца, търкаляха се и се разсипваха, следваха склоновете и долините, докато се носеха към мястото, където два хълма се срещаха, за да се превърнат в един. Джанс наблюдаваше как там прахът засипва двете мъртви тела, лудуващите вихрушки пръст изчезват като призраци и лудуващите деца, придобили за миг някаква плътност, се разпадат отново на разпокъсана мъгла и сънища.

Кмет Джанс се облегна в избледнелия си пластмасов стол и се загледа как променливите ветрове си играят на воля в заплашителния свят отвън. Ръцете й оплитаха преждата в редове и тя само от време на време хвърляше по някой поглед, колкото да види докъде е стигнала. Често прахът се спускаше към сензорите на силоза като одеяло и всяка нова вълна я караше да се свие, сякаш очакваше да почувства физически нейния удар. Тази непрекъсната атака на зацапващата всичко мръсотия беше трудна за гледане по всяко време, но изглеждаше особено брутално в ден след почистването. Всеки допир на праха до замъглените лещи беше като оскверняване — сякаш някакъв омърсен човек беше докоснал нещо чисто. Джанс си спомни усещането. И шейсет години по-късно понякога тя се чудеше дали мръсотията, замъгляваща лещите, и жертвите, необходими, за да бъдат поддържани те чисти, вече не са твърде мъчителни за понасяне.