Читать «Тел» онлайн - страница 28

Прашното торнадо потрепери, зави и се насочи право към тях. Тя знаеше, че широкоъгълният обектив го изкривява до чудовище, което изглежда много по-голямо и ужасяващо, отколкото всъщност е. В този момент то достигна до сензорите. Цялата кафетерия за кратко потъна в мрак, докато вихрушката не се отдръпна, като премина през екрана на фоайето и остави след себе си картината на света леко зацапана с тънък слой мръсотия.

— Проклети да са тези неща — процеди през зъби заместник Марнс.

Протритата кожа на кобура му изскърца, когато сложи ръка върху дръжката на пистолета си, и Джанс си представи стария заместник-шериф сред пейзажа навън, как гони вятъра на тънките си крака, като изстрелва куршум след куршум в отдалечаващ се облак от прах.

Двамата мълчаха известно време и оглеждаха нанесените щети. Накрая кметът заговори:

— Това пътуване няма да е заради изборите, Марнс. Нито за гласове. Доколкото знам, няма да имам съперници. Така че няма да превръщаме това в сделка и ще пътуваме без много шум и с малко багаж. Искам аз да видя хората си, а не те да видят мен. — Тя вдигна поглед към него и видя, че той я наблюдава. — Ще го направя за себе си, Марнс — това ще е моето бягство.

Тя отново насочи очи към гледката.

— Понякога… понякога просто си мисля, че твърде дълго сме тук, горе. И двамата. Мисля, че по принцип ни има твърде дълго…

Звънтенето на стъпки по спираловидното стълбище я накара да млъкне и двамата обърнаха поглед към звуците на живота и на започващия ден. И тя си даде сметка, че е време да спре да мисли за мъртви неща. Или поне за известно време да погребе тези мисли в себе си.

— Ще слезем долу и двамата с теб ще преценим дали тази Жулиета е подходяща. Защото понякога, когато седя тук и виждам какви неща светът ни принуждава да правим, това ме наранява дълбоко, Марнс. Забива игли в сърцето ми.

Срещнаха се след вечеря в стария кабинет на Холстън. Беше минал само един ден и Джанс все още го смяташе за неговия кабинет. За нея беше твърде рано да приема тази стая по друг начин. Тя застана зад прилепените едно към друго бюра и старите шкафове, в които бяха досиетата, и погледна към празната килия за задържане, докато заместник Марнс даваше последни указания на Тери — едър отговорник по сигурността в Информационния отдел, който често пазеше мястото, когато Марнс и Холстън отиваха да разследват някой случай. Зад Тери послушно беше застанала Марча, младо момиче с тъмна коса и блестящи очи, която се учеше на занаят в Информационния. Тя беше сянката на Тери. Такива сенки имаха близо половината работници в силоза. Младежите бяха на възраст между дванайсет и двайсет години, следваха ги неизменно и попиваха като сюнгери уроците и техниките, свързани с поддържането на силоза в продължение на поне още едно поколение.

Заместник Марнс напомни на Тери колко свадливи стават хората след почистване. След като напрежението се освободеше, те се опитваха поне малко да го ударят на живот. Мислеха си, че могат да правят каквото си поискат поне няколко месеца.