Читать «Тел» онлайн - страница 261

Зелените аварийни светлини около нея бяха едни и същи, така че Жулиета не успяваше да види докрай площадките, през които преминаваше. Беше се съсредоточила в усилието да взима по пет стъпала при всяко поемане на въздух. Веднъж подмина шест стъпала без почти никакъв въздух, друг път на едно място, където мехурчето беше твърде малко, глътна вода. Сякаш беше изминала цяла вечност в издигане, при което се бореше с тежестта на наводнения си костюм и висящите от него инструменти. Не й хрумваше да спре и да ги отреже, само риташе с крака и се издърпваше нагоре под стъпалата. Поемаше си дълбоко и равномерно въздух, изсмукваше докрай мехурчетата, като внимаваше да не издишва към горните стъпала. После нови пет стъпала. Беше като детска игра на подскачане — прескачаш пет квадратчета наведнъж, не мамиш и внимаваш да не стъпиш върху тебеширената линия, — беше добра в това и ставаше все по-добра.

Изведнъж усети неприятно парене върху устните си и вкусът на водата стана отвратителен. Докато преминаваше покрай поредното стъпало, главата й се озова в слой, който вонеше на бензин и лепкав петрол.

Жулиета издиша последния си дъх, закашля се и изтри лицето си. Главата й все още беше пъхната под следващото стъпало. Тя дишаше тежко, смееше се и удари главата си в острия стоманен ръб на стъпалото. Беше свободна. За момент се задържа под повърхността, плувайки покрай парапета, очите й пареха от петрола и бензина, които се носеха отгоре. Като плискаше шумно по водата и викаше Соло, тя се прекачи през парапета. С треперещи колене най-сетне откри стъпалата.

Беше оцеляла. Вкопчена в сухите стъпала над нея и навела глава, тя едва си поемаше дъх с хриптене. Краката й бяха вкочанени. Опита се да извика, че е успяла, но от устата й се отрони единствено скимтене. Беше й студено. Замръзваше. Ръцете й трепереха, докато се влачеше нагоре по безмълвните стъпала. Не се чуваше тракането на компресора, нито имаше протегнати ръце, които да й помогнат.

— Соло…?

Тя пропълзя по петте стъпала до площадката и се претърколи по гръб. Някои от инструментите й се бяха закачили за стъпалата по-надолу и я дърпаха на местата, където бяха завързани за джобовете й. От костюма й се стичаше вода, която мокреше врата й, събираше се на локва около главата й и влизаше в ушите й. Тя завъртя глава — трябваше да свали костюма, в който замръзваше — и откри Соло.