Читать «Тел» онлайн - страница 23

Гледката пред него потрепваше отново и отново, визьорът му пропусна пронизваща бяла светлина, преди да започне да примигва. Беше му трудно да вижда. В следващия момент се натъкна на нещо пред себе си, ръката му се сви и рамото му се удари в земята. Той примигна и погледна нагоре, очаквайки да види ясно онова, което беше пред него, но успя да различи само редки и кратки просветвания, в които се мяркаше зелена трева.

И тогава напълно загуби зрението си. Всичко стана черно. Холстън задраска с ръце по лицето си, въпреки че стомахът му отново се сви в болезнен възел. Имаше някаква слаба светлина и примигване и той разбра, че не е сляп. Но примигването сякаш идваше от вътрешността на шлема му. Неговият визьор внезапно беше ослепял, а не той самият.

Холстън заопипва закопчалките отзад на шлема си. Зачуди се дали не е използвал всичкия си въздух. Дали не се задушаваше? Дали не беше отровен от собственото си издишване? Разбира се! Защо биха му дали повече въздух, отколкото му е нужен за почистването? Мъчеше се да откопчае закопчалките с неудобните ръкавици. Не бяха предназначени за това. Ръкавиците бяха част от костюма, който беше едно цяло, с двойни ципове и велкро. Не беше направен да се сваля, не и без чужда помощ. Холстън щеше да умре в него, да се отрови, задавен в собствените си газове, и сега изпита истинския страх от затварянето. Усещането в силоза далеч не можеше да се сравнява с ужасното чувство, което изпитваше, докато се бореше да се освободи, гърчейки се в този ковчег, направен по негова мярка. Въртеше се и удряше закопчалките, но дебелите пръсти на ръкавиците бяха твърде големи. А слепотата само влошаваше нещата и му създаваше усещането, че е в капан и се задушава. Отново се присви от болка. Наведе се, зарови ръце в пръстта и напипа през ръкавицата си нещо остро.

Започна да тършува, за да открие предмета, и накрая го намери — назъбен камък. Инструмент. Холстън се опита да се успокои. Годините, прекарани в усилия да налага спокойствие на другите и да внася стабилност в хаоса, му се отплатиха. Той внимателно хвана камъка, ужасен да не го изпусне, както беше сляп, и го стовари върху шлема си. За миг се замисли дали да не пререже ръкавиците си с парчето скала, но не беше сигурен дали достатъчно дълго ще е на себе си и дали ще му стигне въздухът. Смушка с върха на камъка бронирания си врат точно там, където предполагаше, че се намират закопчалките. Чу се трясък. После отново. И отново. Той спря, за да опипа с дебелия пръст на ръкавицата си. Отново му се повдигна. Прицели се по-внимателно. Този път вместо трясък се чу щракане. С махането на едната страна на шлема се появи ивица светлина. Холстън се задави от спарения въздух, който беше издишал. Премести камъка в другата си ръка и се прицели във втората закопчалка. Два нови трясъка, преди да уцели, и шлемът беше свален. Холстън можеше да вижда. Очите му пареха от усилието и от задъхването, но можеше да вижда. Той примигна през сълзи и се опита да поеме дълбока, чиста и живителна глътка син въздух.