Читать «Тел» онлайн - страница 240

Не й беше минавало през ума, че може да се натъкне на трупове. Разбира се, това не бяха удавници — водата се е покачвала твърде бавно, за да изненада някого, — а жертви на насилието, което е обхванало дълбоко долу. Сега те бяха консервирани в ледените му дълбини. Студът на водата около нея, изглежда, най-сетне започна да прониква през слоевете на костюма й. Или може би просто си въобразяваше.

Обувките й се удариха в най-долния етаж на стълбището, докато тя все още гледаше нагоре и следеше кабела и шланга. Коленете й се раздрусаха от изненадващия край на спускането. Беше й отнело далеч по-малко време, отколкото би й отнело слизането пеша.

Като се държеше с една ръка за въжето, за да запази равновесие, Жулиета размаха другата в плътно заобикалящата я зелена подпочвена вода. Натисна с брадичка превключвателя на радиото.

— Долу съм — предаде тя на Соло.

Направи няколко тежки и несигурни крачки, размаха ръце и почти заплува към входа на Механичния. Светлината от стълбището достигаше едва до пропуска. Отвъд него я очакваха мазните дълбини на дом, който й беше едновременно чужд и познат.

— РАЗБРАХ ТЕ — отговори Соло с известно закъснение.

Жулиета почувства как мускулите й се напрягат, когато гласът отекна във вътрешността на шлема й. Нямаше как да настрои силата на звука и това щеше да я подлуди.

След десетина колебливи крачки тя накрая свикна с тромавото газене и се научи как да влачи тежките си обувки по стоманения под. Тъй като костюмът беше издут, тя размахваше в него ръце и крака, сякаш насочваше въздушен балон, като се хвърляше върху вътрешността му. Спря веднъж, за да погледне назад към шланга за въздух и да се увери, че не се е закачил в стълбите. Хвърли последен поглед на въжето, по което се беше спуснала. Дори от това разстояние то изглеждаше като невъзможно тънка нишка, висяща в шахтата на стълбището.

Въжето леко потрепваше от движенията й, сякаш за да се сбогува с нея.

Жулиета се опита да не приема това като някакъв знак и се обърна отново към входа на Механичния. Напомни си, че не е необходимо да прави това. Можеше да закачи две-три малки помпи, плюс няколко допълнителни тръбопровода до хидропониката. Работата можеше да отнеме няколко месеца и нивото на водата щеше да спада с години, но накрая тези етажи щяха да са сухи и тя щеше да успее да проучи онези заровени копачи. Можеше да го постигне с минимален риск, като се изключи опасността да полудее.

И ако единствената причина да се върне у дома беше отмъщението, ако това беше единственият мотив, можеше да предпочете да изчака и да избере този по-безопасен начин. Дори в момента се изкушаваше да откачи тежестите от обувките си, да се издигне нагоре през шахтата на стълбището и да прелети край тези нива с вдигнати ръце, жизнерадостно и свободно, както толкова пъти беше мечтала да направи…

Но Лукас й беше разказал за ужасната бъркотия, в която се бяха въвлекли приятелите й и която беше предизвикана от нейното изчезване. На стената му под сървърите беше монтирана радиостанция, от която денонощно постъпваше информация за царящото насилие. Тайният апартамент на Соло беше оборудван с идентична радиостанция, но тя можеше да поддържа връзка само с портативните радиостанции на силоз седемнайсет. Жулиета се беше отказала да си губи времето с нея.