Читать «Тел» онлайн - страница 21

Почистваше втората от четирите камери и си мислеше за фалшивите стени под него, които променяха онова, което наистина се виждаше. Зачуди се колко ли хора в силоза знаеха? Може би всички? Каква фанатична преданост беше необходима, за да бъде поддържана тази потискаща илюзия? Или може би това беше тайна отпреди последния бунт? Дали беше някаква непонятна лъжа, която продължава от поколения — измамни програми, които продължават да жужат в компютрите на силоза, без никой да знае за това? Защото, ако някой знаеше, ако показваха нещо неистинско, защо то да не е поне приятно?

Бунтовете! Може би го бяха направили, за да не се повтарят те отново и отново. Холстън нанесе отмиващ слой върху втория сензор и се зачуди дали грозната лъжа за неприятния външен свят не е някакъв заблуден опит да накарат хората да не искат да излязат навън. Възможно ли беше някой да е решил, че истината е по-страшна от загубата на власт, на контрол? Или беше нещо по-дълбоко и зловещо? Страх от многобройни, немирни и свободни деца? Имаше толкова много ужасяващи възможности.

Ами Алисън? Къде беше тя? Холстън бавно заобиколи зад ъгъла на бетонната кула и се отправи към третата леща и познатите, но странни небостъргачи на далечния град се появиха на хоризонта. Само дето сградите бяха повече от обичайното. Въздигаха се и в двата му края, а на преден план се извисяваше един непознат небостъргач. Останалите — онези, които познаваше толкова добре — бяха цели и лъскави, а не разкривени и назъбени. Холстън погледна втренчено към билото на зеления хълм и си представи как всеки момент там ще се появи Алисън. Но това беше глупаво. Как би могла тя да знае, че той ще бъде изгонен точно в този ден? Дали си спомня годишнината? Дори след като той беше пропуснал първите две? Холстън се прокле за предишната си страхливост и за пропилените години. Реши, че трябва да отиде при нея.

Той изпита внезапен импулс да направи именно това — да свали шлема си и неудобния костюм и да се затича нагоре по хълма, облечен само в долния си карбонов костюм, като диша с пълни гърди от свежия въздух и се смее по целия път до жена си, която го очакваше в някакъв огромен странен град, пълен с хора и врещящи деца.

Но не, трябваше да спази правилата и да поддържа илюзията. Не беше сигурен защо, но така беше направила и жена му, както и всички други почистващи преди него. Сега Холстън беше член на същия този клуб, член на групата на онези отвън. Имаше предистория и прецеденти, с които трябваше да се съобрази. Вероятно имаше основателна причина за това. Щеше да завърши своето представление за пред групата вътрешни. Не беше сигурен защо го прави, само беше наясно, че всички преди него бяха направили същото и бяха видели тайната. Тази тайна беше като силен наркотик. Единственото, което знаеше, беше, че трябва да направи онова, което му е казано, да следва номерата върху джобовете си, да чисти механично, докато разсъждава над грандиозните последствия от това, че външният свят е толкова голям, че на човек няма да му стигне цял един живот да го разгледа, да вдиша всичкия му въздух, да изпие всичката му вода или да изяде всичката му храна.