Читать «Тел» онлайн - страница 227

Той не беше сигурен колко дълго седя така, замечтан за различни времена и места, когато осъзна, че червените примигващи светлини са се появили отново.

Лукас върна книгата в металната й кутия и се изправи на крака. Компютърният екран му показа, че на вратата на стаята със сървърите е Питър Билингс. Беше влязъл толкова, колкото му беше позволено. Върху шкафа с работните дневници в помещението беше оставен подносът с вечерята на Лукас.

Той се извърна от компютъра и забърза по коридора, а после нагоре по стълбата. След като махна решетката, внимателно я върна на мястото й и тръгна по заобиколен път между високите бръмчащи сървъри.

— А ето го нашето малко протеже — усмихна се Питър, но при вида на Лукас очите му се присвиха.

— Шерифе — кимна му Лукас.

Винаги беше имал усещането, че Питър тайно му се подиграва и гледа отвисоко на него, макар да бяха горе-долу на една и съща възраст. Всеки път, когато Питър се появеше заедно с Бърнард — особено в деня, когато Бърнард беше обяснил, че се налага Лукас да стои на безопасно място, — между двамата млади мъже сякаш се появяваше някакво конкурентно напрежение. Лукас усещаше това напрежение, макар да не го споделяше. Веднъж, когато с Бърнард бяха останали насаме, той беше поискал от Лукас да запази тайна и му беше казал, че подготвя Питър да заеме длъжността на кмет и че двамата един ден ще работят рамо до рамо. Лукас се опита да си припомни това, докато вдигаше подноса от шкафа. Питър го наблюдаваше, намръщил замислено чело.

Лукас се обърна да си върви.

— Защо не останеш да ядеш тук? — попита Питър, без да помръдва от мястото си, облегнат на дебелата врата на залата със сървърите.

Лукас замръзна.

— Виждам, че седиш тук с Бърнард, докато се храниш, но винаги бързаш да избягаш, когато дойда аз. — Питър се подаде навътре и погледна към редиците от сървъри. — И без това какво правиш тук по цял ден?

Лукас се почувства като в капан. В действителност той дори не беше толкова гладен и мислеше да си запази храната за по-късно, но обикновено най-бързият изход от подобни разговори беше да изяде всичко възможно най-скоростно. Той сви рамене и седна на пода, облегна се на шкафа и изпъна крака пред себе си. Когато махна капака на подноса, откри супа, която не можеше да разбере от какво е, две резенчета домат и царевичен хляб.

— Работя предимно по сървърите, точно както преди. — Той започна с нещо по-леко, парчето хляб. — Единствената разлика е, че не се налага да се прибирам у дома в края на работния ден.

Той се усмихна на Питър, докато дъвчеше сухия хляб.

— Точно така. Живееше на средните нива, нали? — Питър скръсти ръце и се подпря по-удобно на дебелата врата.

Лукас се наведе настрани и надникна покрай него към коридора. Гласовете се чуваха и зад ъгъла. Той внезапно изпита желание да стане и да затича, просто заради идеята.