Читать «Тел» онлайн - страница 225

— Здравей! — извика той от прага.

Жулиета вдигна поглед и му кимна да влезе. Завъртането на метчика изискваше усилие и металната дръжка се забиваше в дланите й, а по челото й бяха избили капчици пот.

— Изпекох още хляб.

— Ухае чудесно — промърмори тя.

Откакто беше научила Соло как да пече хляб, не можеше да го накара да спре. Големите метални кутии с брашно, върху които беше сложил рафтовете си с консервени кутии, бяха извадени една по една, докато той експериментираше с различни рецепти. Тя си напомни да го научи да приготвя повече неща и да впрегне трудолюбието му в полезни занимания.

— Освен това нарязах краставици — обяви той с гордост, все едно беше извършил нещо нечувано.

В толкова много отношения Соло си беше останал с навиците на тийнейджър — включително и по отношение на кулинарията.

— След малко ще хапна — обеща му тя.

С усилие накрая успя да прокара метчика през целия водещ отвор и направи толкова добра резба, все едно идваше направо от Снабдяването. Метчикът излезе с лекота, както щеше да го направи и винтът.

Соло сложи чинията с хляба и зеленчуците върху работната маса и издърпа един стол.

— Над какво работиш? Друга помпа? — Той хвърли поглед към големия въздушен компресор на колела и шланговете, които излизаха от него.

— Не. Това ще отнеме твърде много време. Опитвам се да измисля как да дишам под вода.

Соло се засмя. Задъвка парче хляб, докато не осъзна, че тя не се шегува.

— Говориш сериозно.

— Така е. Помпите, от които наистина се нуждаем, се намират в отводнителните басейни в самото дъно на силоза. Просто трябва да закарам част от електричеството на Информационния долу до тях. Ще пресушим мястото за седмици или месеци вместо за години.

— Да дишаш под вода — повтори той и я погледна, сякаш тя е тази, която се е побъркала.

Не е кой знае колко по-различно от начина, по който стигнах дотук от моя силоз. — Тя обви наконечника на въздушния шланг със силиконова лента и след това започна да го навива в яката. — Тези костюми са херметични, което ги прави непромокаеми. Единственото, от което се нуждая, е постоянно подаване на въздух и мога да работя долу колкото си искам. Така или иначе, достатъчно дълго, за да мога да пусна помпите.

— Мислиш, че те още работят?

— Би трябвало. — Тя взе един гаечен ключ и стегна накрайника толкова здраво, колкото се осмеляваше. — Проектирани са да са потопени под вода и са с просто устройство. Просто Им е нужно захранване, което тук, горе, имаме в изобилие.

— Аз какво ще правя? — Соло избърса ръцете си и поръси трохи върху работната й маса.

Взе си ново парче хляб.

— Ти ще наблюдаваш компресора. Ще ти покажа как да го пускаш и как да го дозареждаш с гориво. Ще инсталирам една от портативните радиостанции на заместниците в шлема, така че ще можем да разговаряме. Ще трябва да си поиграя с истинска плетеница от шлангове и електрически проводници. — Тя му се усмихна. — Не се тревожи, ще ти намеря работа.