Читать «Тел» онлайн - страница 2

Но тези дни бяха отминали преди тридесет години. Детството на Холстън сега му се виждаше като нещо, случило се преди два или три живота, нещо, което е доставяло радост на другиго. Не на него. Беше прекарал целия си живот под тежестта на задълженията си на шериф, опитвайки се да блокира това минало. А напоследък беше настъпил третият етап от живота му — таен живот, различен от детството и от работата му като шериф. Последните слоеве от неговата същност бяха смлени и превърнати в прах. Беше прекарал три години в тихо очакване на онова, което никога нямаше да настъпи, и всеки ден от тях беше по-дълъг от кой да е месец от по-щастливите му предишни животи.

На върха на спираловидното стълбище Холстън почувства под ръката си края на парапета. Извитият прът от протрита стомана свърши, когато стълбището стигна до най-широките помещения в целия комплекс на силоза — кафетерията и фоайето в съседство. Веселите писъци сега се чуваха от същото ниво, на което беше той. Между разхвърляните столове се стрелкаха ярко облечени фигурки, които играеха на гоненица. Шепа възрастни се опитваха да въведат ред в хаоса. Холстън видя Дона да взима от тебеширите и пастелите, разхвърляни върху шарените плочки. Съпругът й, Кларк, седеше зад една маса, върху която бяха наредени чаши със сок и купички с курабийки от царевично брашно. Той помаха на Холстън от другия край на помещението.

Холстън дори не помисли да отвърне на поздрава му — нямаше нито енергия, нито желание за това. Погледът му премина покрай възрастните и играещите деца и се насочи към размазаната гледка зад тях, прожектирана на стената на кафетерията. Това беше най-големият цялостен изглед към техния негостоприемен свят. Сутрешна сцена. Слабата светлина на зората огряваше безжизнените хълмове, които почти не се бяха променили, откакто Холстън беше малък. Просто си стояха там неизменни, докато той се беше превърнал от момчето, играещо на гоненица между масите, в празното същество, което беше сега. Отвъд внушителните хребети на тези хълмове се простираше познатата загнила линия на хоризонта, която слабо проблясваше на светлината на утринните лъчи. Древното стъкло и стомана се мяркаха в далечината на местата, където се предполагаше, че хората някога са живели над земята.

Едно дете се отдели от групата като комета и се блъсна в коленете на Холстън. Той сведе поглед и посегна да го докосне — момчето на Сюзън, — но точно като комета то вече бе изчезнало, притеглено от орбитите на останалите.

Холстън внезапно се сети за наградата от лотарията, която двамата с Алисън бяха спечелили в годината на нейната смърт. Билетът все още беше у него, носеше го навсякъде. Едно от тези деца можеше да е тяхно — сега навярно щеше да е вече на две години и щеше да върви несигурно след останалите. Както всички родители и те мечтаеха за двойното щастие да им се родят близнаци. Разбира се, бяха опитвали. След като нейният имплант беше отстранен, прекарваха една прекрасна нощ след друга в опити да оползотворят този билет. Някои родители им желаеха късмет, докато други, които се надяваха да спечелят от лотарията, тайно се молеха годината да отмине, без да са успели.