Читать «Тебеширения човек» онлайн - страница 6

Беше трудно да го пропуснеш в тълпата. Преди всичко, беше много висок и слаб. Носеше избелели дънки, широка бяла риза и голяма сламена шапка. Изглеждаше като Дейвид Боуи, оня стар певец от седемдесетте, когото майка ми харесваше.

Бледия човек стоеше до фургона за хотдог, пиеше синкава скрежина през сламка и гледаше въртележката. Или поне аз си мислех, че гледа нея.

Обърнах се в същата посока и забелязах момичето. Още бях вкиснат заради портфейла си, но също така бях дванайсетгодишен хлапак, чийто хормони тъкмо започваха да врят и кипят. Нощите в спалнята ми невинаги бяха посветени на четене на комикси с фенерче под завивките.

Тя стоеше заедно със своя русокоса приятелка, която бях мяркал из града (баща й беше полицай или нещо подобно), но която съзнанието ми начаса отписа. Тъжната истина е, че красотата, истинската красота, моментално засенчва всичко около себе си. Не че Русата приятелка беше грозна, но Момичето от въртележката — както щях да мисля за нея винаги, дори след като узнах името й — бе направо възхитителна. Висока и стройна, с дълга тъмна коса и още по-дълги крака, толкова гладки и загорели, че почти сияеха на слънцето. Носеше минипола на волани и хлабав потник с надпис „Релакс“, а отдолу — сутиен в яркозелено. Щом отметна коса зад едното си ухо, върху него присветна кръгла златна обеца.

Със срам следва да отбележа, че отначало изобщо не обърнах внимание на лицето й, но когато се обърна да говори с Русата приятелка, не останах разочарован. То бе прелестно до болка, с пълни устни и косо разположени, бадемови очи.

И после всичко изчезна.

В един миг тя бе там, лицето й бе там, а в следващия се разнесе онзи ужасен, раздиращ тъпанчетата звук, сякаш чудовищен звяр изрева изпод земните недра. По-късно разбрах, че един от лагерите, носещи оста на старата въртележка, най-сетне се е пръснал от твърде много употреба и твърде малко поддръжка. Видях проблясък на метал, а сетне лицето й, или по-точно половината от него, бе просто отнесено, оставяйки зейнала маса от кост, хрущяли и кръв. Толкова много кръв.

Част от секундата по-късно, преди дори да имам възможност да отворя уста и да изпищя, нещо огромно, червено и черно прелетя вихрено покрай мен. Настъпи оглушителен трясък — освободената въртележка се беше стоварила върху сергията за хотдог сред викове на хора, бягащи от пътя й.

Тълпата ме помете и се озовах на земята, а върху мен падаха други тела. Нечий крак стъпи върху китката ми, коляно ме удари в главата, обувка се вряза в ребрата ми. Изскимтях от болка, но някак успях да се свия на кълбо и да се претърколя встрани. И тогава изскимтях отново. Момичето от въртележката лежеше непосредствено до мен. За щастие, косата бе паднала върху лицето, но я познах по потника и яркозеления сутиен, макар и двете да бяха прогизнали от кръв. Още кръв обливаше крака й. Второ парче метал го бе улучило и разрязало костта като с бръснач, така че сега частта от коляното надолу висеше, едва придържана от някакви подобни на върви сухожилия.