Читать «Танц със сенки» онлайн - страница 60

Най-накрая, когато вече беше превалило полунощ и търпението ни почти се изчерпа, а притеснението за съдбата на изчезналия Меден достигна своя връх, самият той влезе в кръчмата. Воинът мълчаливо взе от Делер пълна халба гъста тъмна бира и я пресуши на един дъх.

— Намерих ги — ухили се младият гигант и избърса мустаците си с обърната длан. — Те са в къща в южната част на Раненг.

— В южната? — намръщи се Миралисса. — Но там има само имения на висшата аристокрация!

— Уверявам ви, че са там, лейди Миралисса. Халас, налей още една.

Медения протегна халбата към гнома и той безропотно я напълни.

— А за Гръмогласния нещо разбра ли?

— Нищо. Все едно се е изпарил — воинът отпи от бирата си.

— Какво изобщо стана? Ел така и не успя да те намери.

— Наистина? — Медения погледна елфа.

— Намерих само трупове…

— Аха! Ами когато излязох от кръчмата, вече изоставах с десетина минути от убийците. Освен това стражата в Горния град беше плъзнала навсякъде. Така че трябваше да се крия и да се оглеждам, нали взех меч за всеки случай. В крайна сметка закъснях да видя схватката. Когато пристигнах, всички вече бяха мъртви, а десетина типа с лъкове се оттегляха в някаква тъмна уличка. Но доста безгрижно, така да се каже… и аз ги последвах.

— Говореха ли си нещо?

— По-скоро не… — след кратко замисляне каза Медения. — Но пък после се срещнаха с някакъв човек и той каза, че сега Господарят ще бъде доволен от тях.

— Господарят? — притеснено възкликна Миралисса и ми хвърли предупредителен поглед.

— Така казаха — сви рамене Медения и отпи от халбата. — Трябваше доста време да ги следвам, а после още повече да стърча в някаква ниша, докато чакаха човека. Те му предадоха предмета, който откраднаха от вас, треш Миралисса, получиха пари, възхвалиха Господаря и изчезнаха.

— А този непознатия?

— След като получи това, което искаше, той се отправи в съвсем друга посока. Тук трябваше да избирам кого да последвам. Прецених, че откраднатият предмет е по-важен и тръгнах след новия. Оказа се доста ловък, хитреца! Едва не го изгубих. А и той като по чудо не ме засече, едва успях да се скрия, когато ей така без никаква причина реши да провери за опашка.

— Сигурен ли си, че не те е забелязал? — притесни се Миралисса.

— Не, не би трябвало.

— Защо не го светна, когато ключът е бил в него? — разочаровано попита гномът.

— Трябваше да го видиш, Халас! — опита да се оправдае Медения. — Опасен тип. Имаше нещо в походката му… Щеше да разбереш, ако го срещнеш. Освен това можеше и шаман да се окаже — кожата му беше болезнено бледа…

— „Бледа“ ли каза? — подскочих аз.

— Да. Кожата му беше направо като брашно. Много бяла.

Възможно ли е това да е бил моят познат Бледния? Излиза, че на Големия пазар не ми се е привидяло и наистина съм видял него. Мисля, че тогава Ролио също ме забеляза. Дали случайно се беше оказал на пазара или специално е търсел мен — нямаше значение, ключът сега беше в него.