Читать «Танц със сенки» онлайн - страница 40

— И къде отиваме сега, Халас? — попита Делер.

— Да пием! — измърмори гномът.

— Какво? — не повярва джуджето.

— Казах, че отиваме да пием — изръмжа Халас. — Да не оглуша? Може пък пиенето да притъпи проклетата болка!

На изхода от сградата се натъкнахме на същото момче, което ни доведе до приказливия професор. Гномът се вкопчи в него като гладен гхол в кост с гранясал костен мозък:

— Къде е най-близката кръчма?!

— Кръчма?

— Да! Кръчма, механа, пивница или каквото и да е друго място, където можеш да се напиеш?!

— А! „Слънчевата капка“. Тя е съвсем близо до университета! През парка и надясно.

Гномът изгуби всякакъв интерес към нашия водач и се втурна по стълбите.

— Благодаря ти — каза на момчето Кли-кли. За разлика от гнома, гоблинът винаги се стараеше да бъде вежлив и дискретен.

* * *

Открихме „Слънчевата капка“ без никакви затруднения и Халас решително влезе през вратата на заведението. Навярно това беше най-лошата от всички кръчми в Горния град. Въпреки близостта до Университета и школата на маговете, тук явно се събираха не най-благонадеждните личности на града. Преценяващият ми поглед веднага фиксира масата с пет доралисци и масата, на която седяха момчета с висящи на гърдите метални знаци на гилдията на каменоделците. Доралисците и каменоделците си хвърляха недоволни погледи, но засега не пристъпваха към активни бойни действия. Склонен бях да предположа, че до бой няма да се стигне преди момчетата да опустошат поне още пет канички с вино.

Друга опасна зона в „Слънчевата капка“ се явяваха масите, на които се бяха разположили десетина Бездушни егери, празнуващи, както разбрах, уволнението. Тези момчета се мръщеха както на доралисците, така и на каменоделците. На безизразните им лица беше застинала мрачна решимост да смачкат муцуните и на едните, и на другите.

Разбира се, залата беше пълна и с обикновени, доста по-миролюбиво настроени хора, но напрежението определено витаеше във въздуха и собственикът на кръчмата хвърчеше като побъркан, опитвайки се да разреди обстановката.

— Хм… — казах, опитвайки се да надвия глъчката. — Дали да не потърсим по-спокойно място?

— Не се страхувай, Гарет, ти си с мен! — каза Халас и седна на единствената свободна маса, намираща се точно до бара.

Всъщност изобщо не се страхувах. Сложете редовните клиенти на тази кръчма в „Нож и брадва“ — без съмнение щяха да припаднат от страх. А тук… Просто кой би искал да се пъха в дупка, където се очаква сбиване? Нормално е да се грижиш за себе си, ако имаш избор.

Пред нас като с магия се появи прислужница.

— За тези четиримата бира, а за мен нещо много, много силно — каза гномът.

— Имаме пшенична тинктура и крудър.

— Смесете пшеничната тинктура с крудъра, добавете тъмна бира и малко „Гномска жар“ — реши след кратко колебание гномът. — Имате „Гномска жар“, нали?

— Ще намерим, господине.

Дори и да беше изненадана от странния избор на гнома, прислужницата с нищо не го показа.

— Слушай, Халас — обърна се Делер към гнома. — Ако си решил да се самоубиваш, не ти трябва да пиеш тази гадост. Просто ми кажи и аз без колебание ще те изпратя в светлината.