Читать «Танц със сенки» онлайн - страница 3

— Защо са толкова бавни? — изстена Халас, наблюдавайки как стражата пропуска някаква каруца, отрупана догоре с дървени клетки с пилета.

— Трябва да огледат всеки, да вземат таксата, да разберат защо отива в града — изписка Кли-кли.

— Нечувана за стража усърдност — усмихнах се аз. — Защо ли?

— Стражници, кой ги знае — сви рамене малкият зелен гоблин и се обърна към гнома: — Не се притеснявай, Халас, до обед ще влезем в града.

— Дали да не опитаме да минем през други порти, милорд Алистан? — нерешително попита Медения, поглеждайки към водача на нашия отряд.

Милорд Алистан няколко секунди обмисля предложението на най-големия и силен воин на отряда, а после отговори с въпрос:

— Колко е пътят до другите порти, Гръмогласен?

— За около час ще стигнем — лениво проточи Гръмогласния, присвил очи срещу слънцето.

Лицето на Халас почервеня и аз започнах да се страхувам, че ще получи удар.

— За час?! — изрева той. — До обед?! Няма да издържа толкова! — и гномът решително насочи коня си към портите.

— Къде е тръгнал? — шашна се Гръмогласния, но Алистан сръга с пети огромния си кон и на нас не ни оставаше нищо друго, освен да го последваме.

Тълпата, събрала се около портите, ни загледа с любопитство, а след това, осъзнавайки, че се каним да прередим всички, започна да роптае заплашително.

— Ще ни набият! Кълна се в Сагра, ще ни набият — промърмори яздещият до мен Мармот.

Гномът безцеремонно разцепваше с коня възмутената тълпа и крещеше като истински обущар, настоявайки да му освободят пътя.

— Сто-ой, гном! Сто-о-ой! — пред Халас изникна стражник с алебарда. — Къде си тръгнал? Не виждаш ли опашката?!

Халас тъкмо отвори уста, за да каже на стражника всичко, което мисли за него и роднините му до седмо коляно, но Миралисса, по някакво чудо появила се до гнома, го избута настрани.

И съвсем правилно. В подобно мрачно състояние на духа гномът беше способен да ни въвлече в такава неприятност, че от нея щяхме да се измъкваме с помощта на много злато. А ако хвърляме злато наляво и надясно за всеки гномски каприз, то просто ще свърши (златото, не гномът).

— Добро утро, почтени! Защо днес има такава опашка пред портата? Нещо се е случило? — усмихна се пепеляворусата елфийка.

Стражникът веднага смекчи тона и дори се опита да оправи униформата си. Както ни учат майките още от най-ранна детска възраст, с елфите, независимо дали са тъмни или светли, трябва да се държиш колкото се може по-учтиво, ако, естествено, не искаш да получиш нож между ребрата в момента, когато на расата на горските жители им се стори, че са били оскърбени.

— Какво му е доброто, милейди?! Виждате ли какво става тук? Трябва всеки да проверим, да проверим и още веднъж да проверим! Времената са такива. В света става мрак знае какво! Помнете ми думите: всичко това са машинации на Неназовимия!

— Какво се е случило тук, почтени?

— Ама вие не знаете ли? — стражникът удивено погледна елфийката. — По всички пътни пунктове само за това говорят!

— Ние избягвахме пътните пунктове — учтиво се усмихна Миралисса, проблясквайки с глиги.