Читать «Танц със сенки» онлайн - страница 2

Е, стига толкова! Тук ми позволете да приключа своята кратка историческа и географска разходка, защото най-накрая се добрахме до градските порти.

Отрядът ни пристигна пред Раненг късно сутринта, по същото време, когато хора от села, градове и други кралства чакаха пред градските порти, за да купуват, да продават, да крадат, да си намерят работа, да ходят на училище, да посетят роднини, да чуят клюки или просто от нямане какво друго да правят, да разгледат красотите на града. Опашката беше такава, че по мое мнение в самия Раненг щяхме да попаднем някъде към ранния следобед.

Глъчката на тълпата беше неописуема. Стотици хора говореха, викаха, крещяха и спореха, доказвайки с пяна на уста правото си първи да минат през портите. До каруците, натоварени с ряпа, избухна бой за спорно място в опашката. Стражата на Раненг се помъчи да въведе ред, но само влоши положението — безнадеждният опит да се успокоят млатещите се помежду си селяци се провали, а цялото внимание на тълпата се оказа фокусирано върху некадърността на стражниците. Назряваше масов бой и във въздуха осезаемо замириса на лют гаракски пипер. Малобройните стражници вече горчиво съжаляваха, че се бяха намесили в боя на селяните.

— Що за глупост? — раздразнено подхвърли тип с унило лице, реагиращ на името Гръмогласния. — Доколкото си спомням, при Северната порта никога не е имало такава блъсканица! Всички винаги минават през Портата на триумфа. Да не е изперкал тоя народ?

— И защо ни трябваше да идваме точно при тази порта? — гневно изсъска Халас, държейки ръка на бузата си.

Какво би могло да бъде по-лошо от навъсен, сърдит и ядосан на целия свят гном? Само навъсен, сърдит и ядосан на целия свят гном, страдащ от зъбобол.

— Защото е най-близката до тракта! — опита да се оправдае Гръмогласния.

— Близо са те — навъсено каза Халас, подръпвайки плитките в брадата си. — А че сега някой ще се изкриви от зъбобол, за това не помисли ли тъпата ти тиква?!

— Стига, Халас — застъпи се Делер за Гръмогласния. — Търпя цял ден, ще потърпиш още час.

— Всъщност не той търпя, а ние него търпяхме — не се съгласи с джуджето пълничкият Мармот и тънките му устни се извиха в едва забележима усмивка.

Тук бях склонен да се съглася с Мармота. От момента, в който го заболя зъба, гномът стана направо непоносим и доведе до ръба на избухването не само Делер, но и винаги спокойния флегматик Фенерджията. Само като по чудо — явно боговете се смилиха — отрядът не просна Халас на пътя и не изби проклетия му зъб.

— Млъкни, Мармот! — от болка Халас даже не можеше да спори. — Ще те видим, когато теб те заболи зъб…

— Него няма да го заболи, той, за разлика от един познат гном, на чийто рамене има празна тиква, незнайно от кой умник наречена глава, при дъжд си слага плащ! Дай аз да ти извадя този зъб! Ще приключа за минута! — избоботи Делер.

Гномът погледна ядосано широкоплещото голобрадо джудже с ясното намерение да му стовари един в носа. Боят беше предотвратен от Гръмогласния, който някак небрежно вкара коня си между тях.