Читать «Танц със сенки» онлайн - страница 5

— А благородниците и войниците? — изумено вдигна вежди мълчалият досега Змиорка.

— Ками и ножове до определен размер — това е единственото изключение.

— Но ние сме на служба при краля! Не сме наемен отряд!

— Извинете, но законът е еднакъв за всички — безмилостно отсече капралът.

Бях чувал за този закон, издаден преди триста години. По онова време масовите сблъсъци в Раненг избухвали със скоростта на горски пожар. Времето било неспокойно, три благородни фамилии се борели за власт, и когато най-накрая се намесил кралят, труповете по улиците май били повече, отколкото на Полето на плевелите след битката между гноми и джуджета. Половината графове, барони, маркизи и прочие боклуци, във вените на които течала благородническа кръв, били вече в небитието. Но другата половина, за жалост, останала. И до ден-днешен Глигани, Обури, Славеи и техните поддръжници точеха зъби един на друг. Така че сега тези, които се разхождат в града с по-големичко желязо или, да не дава Сагот, арбалет, рискуват да си навлекат много голяма глоба и няколко дни отдих в негостоприемна затворническа килия. Последното обстоятелство беше отлично отрезвяващо средство за благородниците. След няколко нощувки в подобни влажни и мрачни до невъзможност места, господата за известно време ставаха тихи и кротки като агънца.

— Но как така… — започна Фенерджията, който веднага се възпротиви на такъв закон.

Мумр никога не се разделяше с огромния си биргризен, а сега излизаше, че в Раненг Майсторът на дългия меч ще трябва да скрие страховитото си оръжие някъде по-далеч и да се задоволи с късичко ножче.

— А дори още не съм ви питал по каква работа сте дошли в нашия град и на кой дом ще служите тук — стражникът многозначително ни погледна.

— Нямаме намерение да постъпваме на служба в ничий дом — сопна се милорд Алистан.

— Не ме интересува, милорд рицарю — капралът вдигна примирително и двете си ръце. — Щом няма да служите, значи няма да служите. Това е ваше право. Просто първото нещо, което му идва на ум на човек, когато види нов въоръжен отряд в града, е, че някой от домовете си е взел още няколко наемника.

— В града пак ли е неспокойно? — попита Миралисса, отмятайки гъстата пепелява коса през рамото си.

— Малко — кимна стражникът. — Славеите и Глиганите наскоро направиха масов бой в Горния град. Двама барони бяха разпорени от врата до пъпа. М-м-м… Моля за извинение, ако съм ви смутил, лейди елфийка.

— Не се тревожете и благодаря за отговорите, любезни. Значи можем да минем?

— Да, милейди. Ето ви пропуск, ще ви помогне да избегнете въпросите на патрулите — капралът извади от дървения калъф, висящ на бедрото му, навит на руло документ и го подаде на елфийката. — Тук пише, че току-що сте пристигнали в нашия славен град и не сте имали време да махнете оръжията. Добре дошли в Раненг!

— Това е за вас. За достойната служба — Еграсса се наведе от коня и пусна монета в ръката на капрала.

— Благодар-р-р… — стражникът не довърши. В момента, в който видя каква монета му е дал елфът, той застина като статуя в кралския парк.