Читать «Танц със сенки» онлайн - страница 6

Не всеки ден на капрала му се отдаваше възможност да държи цяла златна. Имах чувството, че днес в караулното ще е празник и до полунощ нито един стражник няма да може да стои на краката си.

Оставяйки след себе си изумения и неизказано зарадван от щедростта на тъмния елф стражник, отрядът мина през портата и се озова в Раненг.

* * *

Едва се оказахме зад градските стени и Халас се втурна напред, но веднага бе спрян от заплашителния вик на Маркауз:

— Накъде?!

— Да извадя зъба, милорд Алистан! Сили нямам да търпя! — изстена гномът.

— Първо в хана, оставяш си оръжието и чак после отиваш при бръснар! — заповяда му Чичо.

Халас се намръщи, мъчително съобразявайки: защо не може да отиде на бръснар с любимата си бойна мотика? Мисля, че гномът не отдаваше никакво значение на глупавите човешки закони, които не позволяват да носиш оръжие в чертите на града.

— А глобата кой ще ти я плаща? Да не би аз? — поясни му Делер.

Само джудже е способно по достъпен и лесен начин да обясни на родственика-гном къде може да загуби злато.

— И колко е глобата? — болезнено мръщейки се, попита Халас.

— Шест златни — отговори Гръмогласния вместо Делер.

— У-у — проточи гномът, докато с копнеж гледаше минаващия покрай нас отряд стражи.

— Е, разбира се, можеш веднага да отидеш на бръснар, а мотиката да оставиш на мен — с напълно невинен вид му предложи Делер и намигна на ухиления Кли-кли.

Това реши въпроса.

— Гном да повери оръжие на джудже?! Няма да стане! Къде е този ваш проклет хан?!

Гномът сръга коня с пети и се нареди точно зад Маркауз и Миралисса, като ненатрапчиво се опита да позабърза водачите на отряда.

От уличката, започваща от портата, свърнахме към друга, по-широка улица, водеща до самото сърце на града. Ханът, към който ни поведе Миралисса, се намираше на един от хълмовете на Раненг и докато се придвижвахме към него, аз постоянно въртях глава и изучавах всичко.

На улицата, започваща от паметника на защитниците на Раненг, загинали в Пролетната война, бяхме спрени от стражници, но след като видяха документа, даден ни от капрала, те разочаровано ни оставиха.

— Ето! Видя ли? — обърна се Мармота към Халас. — Къде щеше да се окажеш, ако те бяха спрели с мотика и без такъв документ?

— Само да опитат, всичките ще ги… — разпалено възрази гномът.

— А после те теб — за брадата — не се съгласи Делер.

Халас изгледа свирепо партньора си и усилено запафка с лулата, като мислено си отбеляза да му припомни някога тази нападка към голямата гордост на всеки порядъчен гном — неговата брада.

— Добре — неочаквано извика Гръмогласния. — Трябва да посетя роднините си, ще се срещнем в хана!

— А тя има ли си приятелка? — лукаво се усмихна Арнх. Гръмогласния хвърли изненадан поглед към високия плешивец и попита:

— Кой да си има приятелка?

— Кой за каквото си мисли — примирено въздъхна Мармота. — По-добре не мислете за жени, а за това какво да правим по-нататък!

— Нахрани мишката! — в един глас отговориха на репликата Гръмогласния и Арнх.